Алфред (Фреди) Пиер Любомир Фосколо е роден на 24 април 1942г. в гр. София в семейството на българка и французин. Родителите му се запознават при следването си в Сорбоната и сключват брак през 1939 г. Първоначално се установяват в София, където бащата на Алфред създава училище по френски език. Родителите на Алфред са обявени за чуждестранни агенти и врагове на народа от новия тоталитарен режим и през 1949 г. семейството се мести в Париж.

След 1958 г. семейство Фосколо получава право да посещава роднините си в България и Алфред прекарва ваканциите си в страната. Създава важни приятелства, но и се запознава с реалностите на комунистическия режим. Повлиян от Пражката пролет през 1968 г., Алфред отпечатва и разпространява със свои приятели антикомунистически позиви, които призовават за приобщаването на България към Европа и установяването на „демократично конституционно парламентарно управление“. В позивите пише, че БКП провежда „непрекъснат надзор на населението", „позорна експлоатация", „дискриминация в университетите" и „пагубна за българското стопанство политика".

За тези позиви Алфред е арестуван и осъден след показен процес на 15 години затвор за шпионаж. Арестуван е тайно, на 28 август 1968 г., във влака, с който отпътува от София към Париж, след пътуване до страната с цел сключване на брак с любимата жена Райна, който е отказан от властите. Прекарва 3 години от присъдата си като политически затворник в Старозагорския затвор. Освободен е предсрочно на 30 април 1971 г. след дипломатическа намеса и напуска България.

Алфред обаче има причина да се върне отново в страната – извеждането от България на Райна. Самата Райна също е осъдена и прекарва време в Сливенския женски затвор за участие в разпространението на позивите. След неуспешни опити за извеждането ѝ от страната по официален и неофициален път, в крайна сметка през 1971 г., като в шпионски филм, Алфред успява да осъществи напускането на България на съпругата и голямата им дъщеря от България с фалшиви самоличности. Минават българо-турската граница с подправен паспорти и с променен външен вид. Алфред и Райна се установяват във Франция с двете си дъщери Сузана и Мона.

Обратно в Париж Алфред не се отказва от своята кауза и през 80-те години подпомага гражданските организации в България, борещи се за човешки права, както и работи за по- голяма видимост на българската кауза във Франция. Заедно с приятеля си Антон Машев успяват да изведат от България Петър Бояджиев, също противник на режима и политически затворник в тоталитарна България. Алфред създава собствена строителна фирма в Париж, а днес като пенсионер прекарва голяма част от времето си в София, където живее понастоящем. Издава спомените си на френски език под заглавието „J’ai fait ce que j’ai pu: Curriculum vitae“, публикувани в превод на български от издателство „Прозорец“ в тома „Направих каквото можах – Curriculum vitae“.