Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София в обезпечено и прогресивно семейство. Баща му е собственик на ресторант „Обединена България“ на ул. „Алабин“ срещу Съдебната палата в София, търгува с акции и облигации, семейството притежава земя и имоти в София и Банкя. С настъпването на тоталитарния режим, животът на Величко и семейството му се преобръща – имотите са отнети, ресторантът е конфискуван и се превръща в стол на МВР, баща му с небивал късмет избягва от разстрел. Семейството прекарва една цяла зима в двора на собствения си дом на палатка, докато къщата им е превзета от партизани, които всеки ден ги заплашват с оръжие.
 

Всички тези събития дават на подрастващия Величко ясна представа какво представлява новата власт и новия комунистически режим в България. Той се присъединява към съпротивителното движение на горяните още като ученик, подпомага ги и въоръжава ученически съпротивителни формации. В контакт е със Сливенските горяни, слушат тайното радио „Горяни“, но в редиците им е инфилтриран провокатор от ДС. Организацията на Горяните е предадена от шпионина Борис Недялков, а Величко е арестуван.
 

На 27.04.1951 Величко е задържан и отведен в “болницата” на Софийски затвор. Там той в продължение на 6 месеца е подложен на постоянен побой, глад, психически тормоз, без достъп до чист въздух и дневна светлина и в тотална изолация. Един месец се движи с верига на краката. Не се признава за виновен и не разкрива организацията "Орлите за свободата на България" (земеделци по политически убеждения)

Влиза в Белене в много лошо физическо състояние заради дългото следствие. Изпратен е на острова през октомври 1951 безсрочно, без присъда. Открито му казват, че никога няма да излезе от лагера. В Белене е пратен на Обект 2, където попада под влиянието на Петър и Асен Сърбински, Спас Найденов, Григор Данов, Евгени Михайлов (син на Михаил Михайлов, съратник на Никола Петков), Здравко Чучуков, анархист от Перник. Тези хора му помагат да изкара нормата, защото няма сили да работи и го спасяват от сигурна смърт поради огромното изтощение. Здравко, с риск от разстрел, краде моркови от зеленчуковата градина за Величко и благодарение на тях в следващите три месеца той се стабилизира. Хващат костенурки и пият кръвта им, ловят водни змии. Работят и зимата на -30 градуса. На същата температура е затварян и в карцера. Борят се със студа като оставят един да спи с всички налични дрехи, а другите подскачат, за да поддържат температурата си и се редуват.

Следствието му продължава и в Белене - всяка седмица идва майор, който го разпитва. Два пъти го изкарват на разстрел, за да признае кои са зад него в организацията. След като излиза от Белене, е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си, не получава право да учи и да пътува в чужбина. Повече за Величко и неговите спомени за комунистическия режим, и лагера в Белене можете да научите, като отидете в полето за разговор на тази страница и му зададете въпрос.