3 години в лагера Белене
Провинение: земеделец, опозиционер

Изискваха от нас да си свършим работата, да си изпълним нормата и това беше. Без да правят компромиси, бе да имат съжаление… Аз бях кожа и кокали и две очни кухини – това бях. Абсолютен труп!
Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София в обезпечено и прогресивно семейство. Баща му е собственик на ресторант „Обединена България“ на ул. „Алабин“ срещу Съдебната палата в София, търгува с акции и облигации, семейството притежава земя и имоти в София и Банкя. С настъпването на тоталитарния режим, животът на Величко и семейството му се преобръща – имотите са отнети, ресторантът е конфискуван и се превръща в стол на МВР, баща му с небивал късмет избягва от разстрел. Семейството прекарва една цяла зима в двора на собствения си дом на палатка, докато къщата им е превзета от партизани, които всеки ден ги заплашват с оръжие.
Всички тези събития дават на подрастващия Величко ясна представа какво представлява новата власт и новия комунистически режим в България. Той се присъединява към съпротивителното движение на горяните още като ученик, подпомага ги и въоръжава ученически съпротивителни формации. В контакт е със Сливенските горяни, слушат тайното радио „Горяни“, но в редиците им е инфилтриран провокатор от ДС. Организацията на Горяните е предадена от шпионина Борис Недялков, а Величко е арестуван.
На 27.04.1951 Величко е задържан и отведен в “болницата” на Софийски затвор. Там той в продължение на 6 месеца е подложен на постоянен побой, глад, психически тормоз, без достъп до чист въздух и дневна светлина и в тотална изолация. Един месец се движи с верига на краката. Не се признава за виновен и не разкрива организацията "Орлите за свободата на България" (земеделци по политически убеждения)
Влиза в Белене в много лошо физическо състояние заради дългото следствие. Изпратен е на острова през октомври 1951 безсрочно, без присъда. Открито му казват, че никога няма да излезе от лагера. В Белене е пратен на Обект 2, където попада под влиянието на Петър и Асен Сърбински, Спас Найденов, Григор Данов, Евгени Михайлов (син на Михаил Михайлов, съратник на Никола Петков), Здравко Чучуков, анархист от Перник. Тези хора му помагат да изкара нормата, защото няма сили да работи и го спасяват от сигурна смърт поради огромното изтощение. Здравко, с риск от разстрел, краде моркови от зеленчуковата градина за Величко и благодарение на тях в следващите три месеца той се стабилизира. Хващат костенурки и пият кръвта им, ловят водни змии. Работят и зимата на -30 градуса. На същата температура е затварян и в карцера. Борят се със студа като оставят един да спи с всички налични дрехи, а другите подскачат, за да поддържат температурата си и се редуват.
Следствието му продължава и в Белене - всяка седмица идва майор, който го разпитва. Два пъти го изкарват на разстрел, за да признае кои са зад него в организацията. След като излиза от Белене, е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си, не получава право да учи и да пътува в чужбина. Повече за Величко и неговите спомени за комунистическия режим, и лагера в Белене можете да научите, като отидете в полето за разговор на тази страница и му зададете въпрос.
Никога не съм изпадал в отчаяние, но вече се бях приспособил, примирил със съдбата си… Те открито ми казваха, че няма да изляза жив от там, никакви надежди не трябва да храня.

4 Jahre und 5 Monate in Arbeitslagern
Straftat: Anarchismus
9 Monate im Lager Belene
Straftat: Sohn eines Provinzgouverneurs im Königreich Bulgarien
42 Tage im Lager
Straftat: "Hooligan", Sohn eines Oppositionsmitgliedс
9 Monate in Haft und in Lager
Straftat: Fluchtversuch außerhalb Bulgariens
Todor Anastasov (1932-2023) wurde am 23. September 1932 in Pleven in die Familie eines Offiziers der Armee des bulgarischen Königs geboren. Nach 1944 wurde seine Familie nach Botevgrad zwangsumgesiedelt. Im November 1951 versuchte er erfolglos, gemeinsam mit zwei Freunden Bulgarien zu verlassen, woraufhin er verhaftet und für zwei Jahre nach Belene geschickt wurde, ohne dass es zu einem Prozess oder einer Verurteilung gekommen wäre. Nach Stalins Tod im August 1953 wurde das Lager geschlossen und Todor verbüßte nur 7 Monate seiner Haftstrafe. Nach seiner Entlassung aus Belene gelang es ihm, ein Hochschulstudium zu absolvieren, das er 1960 mit einem Diplom in Physik abschloss. Er arbeitete als Lehrer in Pernik, dann in einem Forschungslabor, und wurde 1963 wissenschaftlicher Mitarbeiter an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Nach dem Fall des kommunistischen Regimes war Todor Anastasov Vorsitzender der Union der Unterdrückten in Bulgarien.
Todor verstarb am 29. Dezember 2023 im Alter von 91 Jahren.
2 Jahre und 5 Monate Haft und Lager Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 1 Monat in Haft, Lager und Gefängnissen
Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition