Gespräch mit Kolyo Vutev
Demnächst verfügbar
Ab 2024 wirst du dich mit Kolyo auf Englisch unterhalten können. Folge uns in den sozialen Medien für weitere Informationen und Updates

…какво диря тука на тази възраст и защо Господ избра само мене от тоя лагер да оцелея и толкова години? И сега да бъда пред вас, да разправям за „разцвета на комунизма"

Über Kolyo Vutev

40 Tage im Lager Lovech
Straftat: Hooligan, Sohn eines Oppositionsmitglieds

…какво диря тука на тази възраст и защо Господ избра само мене от тоя лагер да оцелея и толкова години? И сега да бъда пред вас, да разправям за „разцвета на комунизма"

Кольо Иванов Вутев е роден на 10 септември 1940г. в село Торос, община Луковит, в семейство на земеделци. Преди смяната на режима с тоталитарен, дядо му е кмет на селото, силно одобряван и преизбиран в продължение на 28 години от населението на Торос. По време на неговото управление, Торос се развива и има 2 училища, панаирище, църква, изба. Първоначално баща му е аполитичен, но след като отказва да се включи в колективизацията и да предаде собствеността си на новата власт, вратата на семейната къща на Кольо е насечена с брадва и върху нея се появява надпис „кулак“.
 

За обявяването им за „народни врагове“ повлиява и фактът, че вуйчото на Кольо е сподвижник на Никола Петков. Вуйчото на Кольо е първият арестуван в семейството и запратен в „Белене“. Отвличат го от поле с царевица, окован и с чувал на главата, и прекарва по лагери следващите 7 години и 7 месеца.

Само в събота не убиваха - в събота и неделя, защото повечето от тия надзорници за тях имаше почивка, за нас - не.

В следствие на отлъчването на семейството им, Кольо не може да продължи образованието си в Тетевенския горски техникум и се прибира на село. Там започва да работи като фурнаджия и стартира своята спортна кариера като състезател по борба под опеката на Хари Стоев. През 1959-та година, когато Кольо е на 18 години, участва в спречкване и сбиване, след като не е допуснат на вечерна комсомолска забава. На другата сутрин Вутев е арестуван и откаран на каменната кариера край Ловеч, печално известна като лагера „Слънчев бряг“ – лагера с най-тежък режим и най-брутална история в българската нова история.
 

Лагерът „Слънчев бряг“ е създаден през 1959 г. с указ на Мирчо Спасов след временното закриване на този в Белене, откъдето на каменната кариера край Ловеч са преместени 166 опасни за комунистическия режим рецидивисти. Лагерът се управлява без никакви процедури и документално той не съществува, вътре властват единствено насилие и произвол. За трите години на съществуването му, през лагера „Слънчев бряг“ преминават над 1500 души – земеделци, противници на режима, младежи, определяни като хулигани и други невинни българи, въдворени там без съд и присъда. До закриването му в началото на април 1962 г. по официални данни са избити или са починали от изтезания и непосилен труд 155 души. Според неофициалните свидетелства на множество оцелели от лагера, мъртвите са с много повече.

Към 12:15 донесат рибена чорба, ама рибена чорба само от главите и ако се улучи на някой цяло парче глава, това е все едно, че е улучил от тотото.

Кольо Вутев е въдворен без никаква административна процедура като „хулиган“ с „непокорен нрав и чувство за хумор“. Престоява в „Слънчев бряг“ само 42 дни, през които става свидетел на жестоки и садистични убийства, и изтезания всеки ден. “Само в събота и неделя не убиваха”, казва Кольо. В ръцете му е загинал бащата на Богдана Карадочева - Иван Карадочев. Пред него застрелват човек, който посяга за остатъци от храна отвъд телената мрежа. Още първата вечер в лагера става свидетел как един от най-опасните надзиратели, Шахо, влиза в спалното и убива двама. Трудът е непосилен за много, а който не може да изпълни нормата бива убит на място.
 

Кольо Вутев излиза от лагера "Слънчев бряг" заради спорта. Изведен е от лагера уж само за състезание, но след победата му, при връчването на медал от Цено Ценов (Дярето), той се разплаква. Дярето разбира откъде идва Кольо и го взима под своята опека, грижи се за него и издейства свободата му, залагайки себе си като гарант. Кольо е свободен, но не трябва да споменава на никого къде е бил и какво е видял. Ако го питат трябва да казва, че е бил на спортен лагер. За това, че е бил в лагер, майка му подочува от съсед, а баща му така и не разбира до края на живота си.

Unterstützt durch: