[email protected]
Провинение: противодържавна дейност
Цената на свободата е абсолютен ангажимент през целия нормален живот на човека и свободата не е даденост, не е нещо, което ни се полага. Свободата се извоюва и много често след извоюването на свободата, тя трябва да бъде запазена. За да се запази това, трябва да бъде ангажимент на всички млади и стари, на учени и прости.
Жеко Стоянов Иванов Матев е роден в село Люлин, Ямболско на 04.05.1939 г.
В началото на 60-те години, Жеко Стоянов е млад мъж, който се осмелява да се противопостави на комунистическия режим заедно със своите съмишленици. По това време той е женен и вече има дете на 3 години. Неговият баща е обвинен през 1949 г. в антидържавна дейност и е осъден на 15 години лишаване от свобода и 500 хил. лв. глоба за нелегално преминаване на българо-турската граница, превеждайки със себе си още трима българи. Прекарал е години в различни затвори и в лагера Белене. Освободен през 1956 г. след култа към личността на Сталин.
Поради произхода си като син на враг на народа, Жеко Стоянов е изпратен в Трудова повинност и като трудовак изкарва две години.
През 1961 г., когато е едва на 22 години, Жеко Стоянов е арестуван и обвинен по чл. 5 от Закона за забраняване и разтурване на опозицията във връзка с чл. 70 от НК, който предвижда наказание не по-малко от 20 г. или смърт чрез разстрел. Обвинен е за подронване на народнодемократическата власт и създаване на конспиративна организация с цел възстановяване на БЗНС „Никола Петков“. В същия процес е арестуван и осъден и баща му – отново на 15 г. затвор по обвинение „знаел, не казал“, т.е. не е предал сина си. Делото прераства в публичен процес в Ямбол с цел да демонстрира силата на режима и да сплаши населението.
Присъдата на Жеко Стоянов е смърт чрез разстрел. Той прекарва дълго време в неведение относно съдбата си, а престоят му в затвора е белязан от физически и психически тормоз. Изолиран е една година в старозагорския затвор заради непреклонното си поведение пред съда. Докато е зад решетките, Жеко започва да пише стихове, които стават негов начин за съпротива и духовно оцеляване. Част от тези стихове са посветени на съпругата му и тяхното дете.
Жеко разказва, че съпругата му е подложена на тежък тормоз от страна на Държавна сигурност, докато той е в затвора. Но тя остава вярна на семейството и продължава да го подкрепя, независимо от отровната среда, в която пребивава. През следващата 1962 г. Жеко Стоянов е осъден на 12 г. затвор от Военния съд в Сливен за създаване на нелегални групи във войската.
Впоследствие смъртната му присъда е заменена с дългогодишен затвор. Жеко излежава наказанието си в политическия затвор в Стара Загора при тежки условия, но споделя също, че е изживял и моменти на благодарност, защото е бил заобиколен от съмишленици, които споделят неговите идеи и вяра в по-доброто бъдеще на България.
През 1964 г., наред с всички политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен.
Това се случва в отговор на споразумението между съветското и американското правителство Българската рота Лейбър Сървиз 4093 в НАТО да бъде разформирована. Като политически затворник и враг на режима е принуден е да се препитава с тежък физически труд - хамалин, бояджия, общ работник, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните оловно-цинкови и каменовъглени рудници.
След падането на комунистическия режим през 1989 г. Жеко Стоянов най-после извоюва признание за своята борба. Той става активен участник в новия политически живот на страната. Възстановява забранената опозиция в Ямболска, Сливенска и Бургаска област/и. През 1997 г. е избран за депутат от Обединените демократични сили (ОДС) в 38-то НС. Паралелно с това завършва колеж със специалност „Външна търговия и международен маркетинг“ и на 60 годишна възраст се дипломира като икономист в УНСС.
Неговата история става обект на документални филми, като „Прошка“ на Ваня Жекова, отличен като най-добър документален филм на фестивала LA Festival of Hollywood през 2016 г., както и на интервюта, в които той открито разказва за преживените мъчения и изпитания. Освен това участва със семеен портрет в изложбата „Строители на съвременна България“ на Теодора Нишков.
Жеко Стоянов е човек, който намира утеха в поезията и словото. Дори в най-тежките моменти той не губи вярата си в смисъла за свобода и човешко достойнство. Неговата борба и страдания остават част от историческата памет на България като урок за следващите поколения.
ПП: За достоверността на събитията Жеко Стоянов Иванов Матев съхранява необходимите документи.
4 Jahre und 5 Monate in Arbeitslagern
Straftat: Anarchismus
9 Monate im Lager Belene
Straftat: Sohn eines Provinzgouverneurs im Königreich Bulgarien
42 Tage im Camp "Sunny Beach" bei Lovech
Straftat: "Hooligan", Sohn eines Oppositionsmitgliedс
9 Monate in Haft und in Lager
Straftat: Fluchtversuch außerhalb Bulgariens
Todor Anastasov (1932-2023) wurde am 23. September 1932 in Pleven in die Familie eines Offiziers der Armee des bulgarischen Königs geboren. Nach 1944 wurde seine Familie nach Botevgrad zwangsumgesiedelt. Im November 1951 versuchte er erfolglos, gemeinsam mit zwei Freunden Bulgarien zu verlassen, woraufhin er verhaftet und für zwei Jahre nach Belene geschickt wurde, ohne dass es zu einem Prozess oder einer Verurteilung gekommen wäre. Nach Stalins Tod im August 1953 wurde das Lager geschlossen und Todor verbüßte nur 7 Monate seiner Haftstrafe. Nach seiner Entlassung aus Belene gelang es ihm, ein Hochschulstudium zu absolvieren, das er 1960 mit einem Diplom in Physik abschloss. Er arbeitete als Lehrer in Pernik, dann in einem Forschungslabor, und wurde 1963 wissenschaftlicher Mitarbeiter an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Nach dem Fall des kommunistischen Regimes war Todor Anastasov Vorsitzender der Union der Unterdrückten in Bulgarien.
Todor verstarb am 29. Dezember 2023 im Alter von 91 Jahren.
2 Jahre und 5 Monate Haft und Lager Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 4 Monate in Haft, Lager und Gefängnis
Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 1 Monat in Haft und und politisches Gefängnis
Straftat: Teilnehmer am antikommunistischen Widerstand
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
4 Jahre in Lagern und Zwangsumsiedlung
Straftat: Besitz von türkischer Musik und Literatur
