Zheko Stoyanov

За Жеко Стоянов

3 години и 1 месец в арест и затвор
Провинение: противодържавна дейност

Цената на свободата е абсолютен ангажимент през целия нормален живот на човека и свободата не е даденост, не е нещо, което ни се полага. Свободата се извоюва и много често след извоюването на свободата, тя трябва да бъде запазена. За да се запази това, трябва да бъде ангажимент на всички млади и стари, на учени и прости.

Жеко Стоянов Иванов Матев е роден в село Люлин, Ямболско на 04.05.1939 г.

В началото на 60-те години, Жеко Стоянов е млад мъж, който се осмелява да се противопостави на комунистическия режим заедно със своите съмишленици. По това време той е женен и вече има дете на 3 години. Неговият баща е обвинен през 1949 г. в антидържавна дейност и е осъден на 15 години лишаване от свобода и 500 хил. лв. глоба за нелегално преминаване на българо-турската граница, превеждайки със себе си още трима българи. Прекарал е години в различни затвори и в лагера Белене. Освободен през 1956 г. след култа към личността на Сталин.

Поради произхода си като син на враг на народа, Жеко Стоянов е изпратен в Трудова повинност и като трудовак изкарва две години.

През 1961 г., когато е едва на 22 години, Жеко Стоянов е арестуван и обвинен по чл. 5 от Закона за забраняване и разтурване на опозицията във връзка с чл. 70 от НК, който предвижда наказание не по-малко от 20 г. или смърт чрез разстрел. Обвинен е за подронване на народнодемократическата власт и създаване на конспиративна организация с цел възстановяване на БЗНС „Никола Петков“. В същия процес е арестуван и осъден и баща му – отново на 15 г. затвор по обвинение „знаел, не казал“, т.е. не е предал сина си. Делото прераства в публичен процес в Ямбол с цел да демонстрира силата на режима и да сплаши населението.

Присъдата на Жеко Стоянов е смърт чрез разстрел. Той прекарва дълго време в неведение относно съдбата си, а престоят му в затвора е белязан от физически и психически тормоз. Изолиран е една година в старозагорския затвор заради непреклонното си поведение пред съда. Докато е зад решетките, Жеко започва да пише стихове, които стават негов начин за съпротива и духовно оцеляване. Част от тези стихове са посветени на съпругата му и тяхното дете.

Димитър Прасаджиев, Донка Иванова (съпруга на Жеко), Жеко Стоянов, Димитър Пенчев

Стихотворение написано от Жеко Стоянов по време на престоя му в затвора.

Жеко разказва, че съпругата му е подложена на тежък тормоз от страна на Държавна сигурност, докато той е в затвора. Но тя остава вярна на семейството и продължава да го подкрепя, независимо от отровната среда, в която пребивава. През следващата 1962 г. Жеко Стоянов е осъден на 12 г. затвор от Военния съд в Сливен за създаване на нелегални групи във войската.

Впоследствие смъртната му присъда е заменена с дългогодишен затвор. Жеко излежава наказанието си в тежки условия, но споделя също, че е изживял и моменти на благодарност, защото е бил заобиколен от съмишленици, които споделят неговите идеи и вяра в по-доброто бъдеще на България.

През 1964 г., наред с всички политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен.

Това се случва в отговор на споразумението между съветското и американското правителство Българската рота Лейбър Сървиз 4093 в НАТО да бъде разформирована. Като политически затворник и враг на режима е принуден е да се препитава с тежък физически труд - хамалин, бояджия, общ работник, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните оловно-цинкови и каменовъглени рудници.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. Жеко Стоянов най-после извоюва признание за своята борба. Той става активен участник в новия политически живот на страната. Възстановява забранената опозиция в Ямболска, Сливенска и Бургаска област/и. През 1997 г. е избран за депутат от Обединените демократични сили (ОДС) в 38-то НС. Паралелно с това завършва колеж със специалност „Външна търговия и международен маркетинг“ и на 60 годишна възраст се дипломира като икономист в УНСС.

Неговата история става обект на документални филми, като „Прошка“ на Ваня Жекова, отличен като най-добър документален филм на фестивала LA Festival of Hollywood през 2016 г., както и на интервюта, в които той открито разказва за преживените мъчения и изпитания. Освен това участва със семеен портрет в изложбата „Строители на съвременна България“ на Теодора Нишков.

Жеко Стоянов е човек, който намира утеха в поезията и словото. Дори в най-тежките моменти той не губи вярата си в смисъла за свобода и човешко достойнство. Неговата борба и страдания остават част от историческата памет на България като урок за следващите поколения.

ПП: За достоверността на събитията Жеко Стоянов Иванов Матев съхранява необходимите документи.