Кратка история
През последните 36 години от падането на комунизма бившият лагер „Белене“ постепенно се превърна в пространство за памет и гражданско образование благодарение почти изцяло на гражданското общество. На територията на т.нар. „Обект II“ от лагера възникнаха множество възпоменателни, граждански и артистични намеси – паметни знаци, представляващи кръст и полумесец; паметник/монумент във формата на колела от ремък; паметна плоча на жертвите на лагера от БЗНС; възстановка на лагерната арка; интерконфесионална молитвена стая; изложби и инсталации и др. Някои от тях са видими и днес, а за други разполагаме само със снимки и спомени на очевидци.
По инициатива на бивши лагеристи, местната власт, гражданското общество и религиозни общности ежегодно се организира поклонение в памет на жертвите. В резултат от работата на фондация „Софийска платформа“ лагерът бе включен в програмата „Образователни маршрути“ на МОН. Вследствие на партньорството между фондация „Софийска платформа“ и водещи изследователи по темата бе създадена платформата за дигитални разговори с оцелели от лагерите и политическите затвори (www.belene.camp), която е посетена над 200 000 пъти само за две години. В допълнение, благодарение на съвместната работа на Община Белене, фондация „Софийска платформа“, фондация „Остров Белене“, The Convo и други партньори, лагерът вече е сред „100-те национални туристически обекта“. Така мястото привлича ученици, преподаватели, дипломати и туристи както от България, така и от чужбина, като акцентът се разширява и към богатото културно-историческо наследство на града.
Преди лагерът „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност
Усилията за създаване на място за памет, учене и изследване на миналото на територията на бившия лагер „Белене“ следва да документират, запазят и надградят вече изграденото. Те трябва да бъдат насочени и към създаване на условия за разширяването на изграденото дотук, съобразявайки се с природата и изискванията на природния парк „Персина“, на чиято територия се намират останките от лагера.
Конкретните стъпки са:
1. Поддръжка на инфраструктурата на „Обект II“
-
Възстановяване на електроподаването (процедурата е стартирана).
-
Щадящ ремонт/консервация на покривите и монтаж на леки мрежи на прозорците за предотвратяване на достъпа на животни (дейности, които могат да бъдат изпълнени от лишени от свобода в затвора „Белене“).
2. Издирване и съхраняване на артефакти и архиви
-
Организиране на първоначално и щадящо археологическо проучване в „Обект II“ (вкл. „Хулиганските бараки“ и сградите на надзирателите) за откриване на нови артефакти или лични вещи на лагеристите. Те ще бъдат съхранени и могат да бъдат експонирани в бъдеща музейна експозиция по модела на лагери като „Аушвиц“ и „Бухенвалд“.
-
Събиране, опис и съхраняване на вече идентифицираните и новите артефакти – например понтонната лодка при „Хулиганските бараки“, шейната и кабриолета при сградата на надзирателите – в регионален музей/архив.
-
Проверка за налични архиви в затвора „Белене“, Община Белене и МВР-Белене (документи отпреди 1989 г.) и предаването им в Държавна агенция „Архиви“.
-
Идентифициране на други зони за евентуален преглед и спасителни действия по артефакти.
-
Консервация на специфични находки (външни тоалетни, наблюдателна кула и др.).
3. Институционална координация
-
Подписване на Меморандум за разбирателство между Община Белене, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерство на туризма и местни представители на гражданското общество като фондация „Остров Белене“, за координиране на дейностите и осигуряване на подкрепа, вкл. и за годишното поклонение.
-
Узаконяване на вече извършените намеси (виж т. 4).
4. Изложби, паметни знаци и мемориал
-
Опис и съхраняване на съществуващите паметни плочи и изложби като част от бъдещия мемориален комплекс.
-
Изработване на унифицирани информационни табели и подмяна на компрометираните.
-
Разширяване на изложбената практика чрез процедура за кандидатстване пред местна комисия (включваща и Община Белене и фондация „Остров Белене“) и определяне на подходящо пространство за нови изложби/инсталации.
-
Завършване на съществуващия паметник/монумент по включващ всички жертви начин и поставяне на контекстуална табела.
5. Достъп за посетители
-
Улесняване на пропускателния режим и събиране на статистика и обратна връзка от посетителите.
-
Въвеждане на максимален брой посетители на ден/месец/година, съобразен с изискванията на природния парк.
Лагерът „Белене“ като групова недвижима културна ценност (след придобиване на статута).
Тук са описани ключовите стъпки след получаването на статута:
-
Публично обсъждане с историци, архитекти, археолози, музейни педагози и др. за изработване на концепция, върху която да стъпи бъдещият архитектурен конкурс за мястото на памет.
-
Изследване на добри европейски практики, особено там, където места на памет съжителстват с природни паркове, действащи затвори, жилищни или бизнес зони.
-
Трайно урегулиране на достъпа – маршрути и пропуск за посетителите; поддръжка на пътя, водещ към останките от лагера, както и на територията на самия лагер в състояние, позволяващо безпроблемното и безопасно посещение на мястото.
-
Популяризиране на възможността за участие в програмата „Образователни маршрути“ на МОН на ученици и учители.
-
Предвиждане на поддръжка на наличния общ паметник за всички жертви и обособяване на зона за индивидуални или групови паметни плочи и изложби/инсталации след решение на комисия.
-
Определяне на места за отдаване на почит на погребаните на територията на беленските острови жертви на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.
Заключение:
Нашата цел е да запазим автентичните следи, да отворим мястото за критичен разговор и преживяване и да насърчим всеки посетител – от ученик до изследовател – да поеме лична отговорност за демократичното ни бъдеще. Чрез внимателна консервация, достъпни образователни формати и съвременни артистични намеси, лагерът „Белене“ може да се превърне в пространство, което не само разказва за силата на човешкия дух и репресиите в миналото, но вдъхновява активна гражданска позиция в настоящето.
Автори:
Фондация „Софийска платформа“, Луиза Славкова и Борислав Димитров
Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949 – 1987“
Проф. д-р Даниела Колева, културолог, Софийски университет
Проф. д.н. Момчил Методиев, историк, Нов български университет
Фондация „Остров Белене“, Михаил Маринов
4 Jahre und 5 Monate in Arbeitslagern
Straftat: Anarchismus
9 Monate im Lager Belene
Straftat: Sohn eines Provinzgouverneurs im Königreich Bulgarien
42 Tage im Camp "Sunny Beach" bei Lovech
Straftat: "Hooligan", Sohn eines Oppositionsmitgliedс
9 Monate in Haft und in Lager
Straftat: Fluchtversuch außerhalb Bulgariens
Todor Anastasov (1932-2023) wurde am 23. September 1932 in Pleven in die Familie eines Offiziers der Armee des bulgarischen Königs geboren. Nach 1944 wurde seine Familie nach Botevgrad zwangsumgesiedelt. Im November 1951 versuchte er erfolglos, gemeinsam mit zwei Freunden Bulgarien zu verlassen, woraufhin er verhaftet und für zwei Jahre nach Belene geschickt wurde, ohne dass es zu einem Prozess oder einer Verurteilung gekommen wäre. Nach Stalins Tod im August 1953 wurde das Lager geschlossen und Todor verbüßte nur 7 Monate seiner Haftstrafe. Nach seiner Entlassung aus Belene gelang es ihm, ein Hochschulstudium zu absolvieren, das er 1960 mit einem Diplom in Physik abschloss. Er arbeitete als Lehrer in Pernik, dann in einem Forschungslabor, und wurde 1963 wissenschaftlicher Mitarbeiter an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Nach dem Fall des kommunistischen Regimes war Todor Anastasov Vorsitzender der Union der Unterdrückten in Bulgarien.
Todor verstarb am 29. Dezember 2023 im Alter von 91 Jahren.
2 Jahre und 5 Monate Haft und Lager Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 4 Monate in Haft, Lager und Gefängnis
Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 1 Monat in Haft und und politisches Gefängnis
Straftat: Teilnehmer am antikommunistischen Widerstand
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
4 Jahre in Lagern und Zwangsumsiedlung
Straftat: Besitz von türkischer Musik und Literatur