Кратка история

През последните 36 години от падането на комунизма бившият лагер „Белене“ постепенно се превърна в пространство за памет и гражданско образование благодарение почти изцяло на гражданското общество. На територията на т.нар. „Обект II“ от лагера възникнаха множество възпоменателни, граждански и артистични намеси – паметни знаци, представляващи кръст и полумесец; паметник/монумент във формата на колела от ремък; паметна плоча на жертвите на лагера от БЗНС; възстановка на лагерната арка; интерконфесионална молитвена стая; изложби и инсталации и др. Някои от тях са видими и днес, а за други разполагаме само със снимки и спомени на очевидци.

По инициатива на бивши лагеристи, местната власт, гражданското общество и религиозни общности ежегодно се организира поклонение в памет на жертвите. В резултат от работата на фондация „Софийска платформа“ лагерът бе включен в програмата „Образователни маршрути“ на МОН. Вследствие на партньорството между фондация „Софийска платформа“ и водещи изследователи по темата бе създадена платформата за дигитални разговори с оцелели от лагерите и политическите затвори (www.belene.camp), която е посетена над 200 000 пъти само за две години. В допълнение, благодарение на съвместната работа на Община Белене, фондация „Софийска платформа“, фондация „Остров Белене“, The Convo и други партньори, лагерът вече е сред „100-те национални туристически обекта“. Така мястото привлича ученици, преподаватели, дипломати и туристи както от България, така и от чужбина, като акцентът се разширява и към богатото културно-историческо наследство на града.

Преди лагерът „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност

Усилията за създаване на място за памет, учене и изследване на миналото на територията на бившия лагер „Белене“ следва да документират, запазят и надградят вече изграденото. Те трябва да бъдат насочени и към създаване на условия за разширяването на изграденото дотук, съобразявайки се с природата и изискванията на природния парк „Персина“, на чиято територия се намират останките от лагера.

Конкретните стъпки са:
 

1. Поддръжка на инфраструктурата на „Обект II“

• Възстановяване на електроподаването (процедурата е стартирана).

• Щадящ ремонт/консервация на покривите и монтаж на леки мрежи на прозорците за предотвратяване на достъпа на животни (дейности, които могат да бъдат изпълнени от лишени от свобода в затвора „Белене“).

2. Издирване и съхраняване на артефакти и архиви

• Организиране на първоначално и щадящо археологическо проучване в „Обект II“ (вкл. „Хулиганските бараки“ и сградите на надзирателите) за откриване на нови артефакти или лични вещи на лагеристите. Те ще бъдат съхранени и могат да бъдат експонирани в бъдеща музейна експозиция по модела на лагери като „Аушвиц“ и „Бухенвалд“.

• Събиране, опис и съхраняване на вече идентифицираните и новите артефакти – например понтонната лодка при „Хулиганските бараки“, шейната и кабриолета при сградата на надзирателите – в регионален музей/архив.

• Проверка за налични архиви в затвора „Белене“, Община Белене и МВР-Белене (документи отпреди 1989 г.) и предаването им в Държавна агенция „Архиви“.

• Идентифициране на други зони за евентуален преглед и спасителни действия по артефакти.

• Консервация на специфични находки (външни тоалетни, наблюдателна кула и др.).

3. Институционална координация

• Подписване на Меморандум за разбирателство между Община Белене, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерство на туризма и местни представители на гражданското общество като фондация „Остров Белене“, за координиране на дейностите и осигуряване на подкрепа, вкл. и за годишното поклонение. 

• Узаконяване на вече извършените намеси (виж т. 4).

4. Изложби, паметни знаци и мемориал

• Опис и съхраняване на съществуващите паметни плочи и изложби като част от бъдещия мемориален комплекс.

• Изработване на унифицирани информационни табели и подмяна на компрометираните.

• Разширяване на изложбената практика чрез процедура за кандидатстване пред местна комисия (включваща и Община Белене и фондация „Остров Белене“) и определяне на подходящо пространство за нови изложби/инсталации.

• Завършване на съществуващия паметник/монумент по включващ всички жертви начин и поставяне на контекстуална табела.

5. Достъп за посетители

• Улесняване на пропускателния режим и събиране на статистика и обратна връзка от посетителите.

• Въвеждане на максимален брой посетители на ден/месец/година, съобразен с изискванията на природния парк.

Лагерът „Белене“ като групова недвижима културна ценност (след придобиване на статута).

Тук са описани ключовите стъпки след получаването на статута:
 

1. Публично обсъждане с историци, архитекти, археолози, музейни педагози и др. за изработване на концепция, върху която да стъпи бъдещият архитектурен конкурс за мястото на памет.

2. Изследване на добри европейски практики, особено там, където места на памет съжителстват с природни паркове, действащи затвори, жилищни или бизнес зони.

3. Трайно урегулиране на достъпа – маршрути и пропуск за посетителите; поддръжка на пътя, водещ към останките от лагера, както и на територията на самия лагер в състояние, позволяващо безпроблемното и безопасно посещение на мястото.

4. Популяризиране на възможността за участие в програмата „Образователни маршрути“ на МОН на ученици и учители.

5. Предвиждане на поддръжка на наличния общ паметник за всички жертви и обособяване на зона за индивидуални или групови паметни плочи и изложби/инсталации след решение на комисия.

6. Определяне на места за отдаване на почит на погребаните на територията на беленските острови жертви на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.

Заключение:

Нашата цел е да запазим автентичните следи, да отворим мястото за критичен разговор и преживяване и да насърчим всеки посетител – от ученик до изследовател – да поеме лична отговорност за демократичното ни бъдеще. Чрез внимателна консервация, достъпни образователни формати и съвременни артистични намеси, лагерът „Белене“ може да се превърне в пространство, което не само разказва за силата на човешкия дух и репресиите в миналото, но вдъхновява активна гражданска позиция в настоящето.

Автори: 
Фондация „Софийска платформа“, Луиза Славкова и Борислав Димитров
Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949 – 1987“
Проф. д-р Даниела Колева, културолог, Софийски университет
Проф. д.н. Момчил Методиев, историк, Нов български университет
Фондация „Остров Белене“, Михаил Маринов