Теми за разговор

*Софтуерът за виртуални разговори с оцелели от Белене е все още ДЕМО - в процес на доработка.
 

Кольо е бил в комунистическия лагер край Ловеч, познат още като „Слънчев бряг“. Кольо може да отговори на над 300 въпроса за събития от детството си, възгледите си, престоя в лагерите и тоталитарния режим. Ето и няколко примерни въпроса, които можете да му зададете:

 

  • Как се казваш?
  • Кога и къде си роден? 
  • В какво семейство си израснал? 
  • Как започнаха проблемите ти с режима? 
  • Как попадна в лагера?
  • Близките ти знаеха ли къде си? 
  • Как беше ограден лагерът?
  • Каква беше храната в лагера?
  • Как се държаха с вас охранителите? 
  • Пазачите извършваха ли убийства?
  • Разкажи каква беше работата в лагера.
  • Имаше ли смъртни случаи по време на работа?
  • На коя дата те освободиха?
  • След като излезе от „Слънчев бряг", поддържаше ли връзка с някого от лагера?
  • Какво мислиш за комунистите? 
  • Вярваш ли в съдбата?
Как да разговаряте
1. За да започнете разговор, натиснете и задайте въпроса си или го напишете в полето и натиснете
2. Алгоритъмът ще избере видео със съответно на Вашия въпрос съдържание и ще го пусне.
3. Ако не се намери видео с подходящо съдържание, в прозореца за чат ще Ви се предложи видео с най-близкото съдържание до това, което Ви интересува. Вие можете да го пуснете или да откажете.
4. Можете да спрете видеото с и да го превъртите докрай с
5. За да видите тази инструкция отново, след като сте я затворили, пак натистенте бутона „Как да водите разговор“.
Как да водите разговор
Разговор с Кольо Вутев
Може би:

…какво диря тука на тази възраст и защо Господ избра само мене от тоя лагер да оцелея и толкова години? И сега да бъда пред вас, да разправям за „разцвета на комунизма"

За Кольо Вутев

40 дни в лагера Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер

…какво диря тука на тази възраст и защо Господ избра само мене от тоя лагер да оцелея и толкова години? И сега да бъда пред вас, да разправям за „разцвета на комунизма"

Кольо Иванов Вутев е роден на 10 септември 1940г. в село Торос, община Луковит, в семейство на земеделци. Преди смяната на режима с тоталитарен, дядо му е кмет на селото, силно одобряван и преизбиран в продължение на 28 години от населението на Торос. По време на неговото управление, Торос се развива и има 2 училища, панаирище, църква, изба. Първоначално баща му е аполитичен, но след като отказва да се включи в колективизацията и да предаде собствеността си на новата власт, вратата на семейната къща на Кольо е насечена с брадва и върху нея се появява надпис „кулак“.
 

За обявяването им за „народни врагове“ повлиява и фактът, че вуйчото на Кольо е сподвижник на Никола Петков. Вуйчото на Кольо е първият арестуван в семейството и запратен в „Белене“. Отвличат го от поле с царевица, окован и с чувал на главата, и прекарва по лагери следващите 7 години и 7 месеца.

Само в събота не убиваха - в събота и неделя, защото повечето от тия надзорници за тях имаше почивка, за нас - не.

В следствие на отлъчването на семейството им, Кольо не може да продължи образованието си в Тетевенския горски техникум и се прибира на село. Там започва да работи като фурнаджия и стартира своята спортна кариера като състезател по борба под опеката на Хари Стоев. През 1959-та година, когато Кольо е на 18 години, участва в спречкване и сбиване, след като не е допуснат на вечерна комсомолска забава. На другата сутрин Вутев е арестуван и откаран на каменната кариера край Ловеч, печално известна като лагера „Слънчев бряг“ – лагера с най-тежък режим и най-брутална история в българската нова история.
 

Лагерът „Слънчев бряг“ е създаден през 1959 г. с указ на Мирчо Спасов след временното закриване на този в Белене, откъдето на каменната кариера край Ловеч са преместени 166 опасни за комунистическия режим рецидивисти. Лагерът се управлява без никакви процедури и документално той не съществува, вътре властват единствено насилие и произвол. За трите години на съществуването му, през лагера „Слънчев бряг“ преминават над 1500 души – земеделци, противници на режима, младежи, определяни като хулигани и други невинни българи, въдворени там без съд и присъда. До закриването му в началото на април 1962 г. по официални данни са избити или са починали от изтезания и непосилен труд 155 души. Според неофициалните свидетелства на множество оцелели от лагера, мъртвите са с много повече.

Към 12:15 донесат рибена чорба, ама рибена чорба само от главите и ако се улучи на някой цяло парче глава, това е все едно, че е улучил от тотото.

Кольо Вутев е въдворен без никаква административна процедура като „хулиган“ с „непокорен нрав и чувство за хумор“. Престоява в „Слънчев бряг“ само 42 дни, през които става свидетел на жестоки и садистични убийства, и изтезания всеки ден. “Само в събота и неделя не убиваха”, казва Кольо. В ръцете му е загинал бащата на Богдана Карадочева - Иван Карадочев. Пред него застрелват човек, който посяга за остатъци от храна отвъд телената мрежа. Още първата вечер в лагера става свидетел как един от най-опасните надзиратели, Шахо, влиза в спалното и убива двама. Трудът е непосилен за много, а който не може да изпълни нормата бива убит на място.
 

Кольо Вутев излиза от лагера "Слънчев бряг" заради спорта. Изведен е от лагера уж само за състезание, но след победата му, при връчването на медал от Цено Ценов (Дярето), той се разплаква. Дярето разбира откъде идва Кольо и го взима под своята опека, грижи се за него и издейства свободата му, залагайки себе си като гарант. Кольо е свободен, но не трябва да споменава на никого къде е бил и какво е видял. Ако го питат трябва да казва, че е бил на спортен лагер. За това, че е бил в лагер, майка му подочува от съсед, а баща му така и не разбира до края на живота си.

С подкрепата на