Кольо Иванов Вутев е роден на 10 септември 1940г. в село Торос, община Луковит, в семейство на земеделци. Преди смяната на режима с тоталитарен, дядо му е кмет на селото, силно одобряван и преизбиран в продължение на 28 години от населението на Торос. По време на неговото управление, Торос се развива и има 2 училища, панаирище, църква, изба. Първоначално баща му е аполитичен, но след като отказва да се включи в колективизацията и да предаде собствеността си на новата власт, вратата на семейната къща на Кольо е насечена с брадва и върху нея се появява надпис „кулак“.
 

За обявяването им за „народни врагове“ повлиява и фактът, че вуйчото на Кольо е сподвижник на Никола Петков. Вуйчото на Кольо е първият арестуван в семейството и запратен в „Белене“. Отвличат го от поле с царевица, окован и с чувал на главата, и прекарва по лагери следващите 7 години и 7 месеца.

В следствие на отлъчването на семейството им, Кольо не може да продължи образованието си в Тетевенския горски техникум и се прибира на село. Там започва да работи като фурнаджия и стартира своята спортна кариера като състезател по борба под опеката на Хари Стоев. През 1959-та година, когато Кольо е на 18 години, участва в спречкване и сбиване, след като не е допуснат на вечерна комсомолска забава. На другата сутрин Вутев е арестуван и откаран на каменната кариера край Ловеч, печално известна като лагера „Слънчев бряг“ – лагера с най-тежък режим и най-брутална история в българската нова история.
 

Лагерът „Слънчев бряг“ е създаден през 1959 г. с указ на Мирчо Спасов след временното закриване на този в Белене, откъдето на каменната кариера край Ловеч са преместени 166 опасни за комунистическия режим рецидивисти. Лагерът се управлява без никакви процедури и документално той не съществува, вътре властват единствено насилие и произвол. За трите години на съществуването му, през лагера „Слънчев бряг“ преминават над 1500 души – земеделци, противници на режима, младежи, определяни като хулигани и други невинни българи, въдворени там без съд и присъда. До закриването му в началото на април 1962 г. по официални данни са избити или са починали от изтезания и непосилен труд 155 души. Според неофициалните свидетелства на множество оцелели от лагера, мъртвите са с много повече.

Кольо Вутев е въдворен без никаква административна процедура като „хулиган“ с „непокорен нрав и чувство за хумор“. Престоява в „Слънчев бряг“ само 42 дни, през които става свидетел на жестоки и садистични убийства, и изтезания всеки ден. “Само в събота и неделя не убиваха”, казва Кольо. В ръцете му е загинал бащата на Богдана Карадочева - Иван Карадочев. Пред него застрелват човек, който посяга за остатъци от храна отвъд телената мрежа. Още първата вечер в лагера става свидетел как един от най-опасните надзиратели, Шахо, влиза в спалното и убива двама. Трудът е непосилен за много, а който не може да изпълни нормата бива убит на място.
 

Кольо Вутев излиза от лагера "Слънчев бряг" заради спорта. Изведен е от лагера уж само за състезание, но след победата му, при връчването на медал от Цено Ценов (Дярето), той се разплаква. Дярето разбира откъде идва Кольо и го взима под своята опека, грижи се за него и издейства свободата му, залагайки себе си като гарант. Кольо е свободен, но не трябва да споменава на никого къде е бил и какво е видял. Ако го питат трябва да казва, че е бил на спортен лагер. За това, че е бил в лагер, майка му подочува от съсед, а баща му така и не разбира до края на живота си.