[email protected]
Подкаст поредица „Островът“
„Островът“ е документалната подкаст поредица, която предлага нов начин да говорим за миналото: не като сухи факти, а като преживяване, в което човешките съдби, историческият контекст и личният поглед се срещат.
Поредицата е от 5 епизода, които ще излизат веднъж седмично.
Проектът е съвместна продукция на фондация „Софийска платформа“ и подкаста „Градски детектив“, с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.
Подкастът е създаден, за да подкрепи всеки, който е решил да посети лагера физически или виртуално. Поредицата може да се използва и като аудиогид и да даде повече контекст, отвъд краткия увод при посещение на остров Персин.
За да заявите посещение с гид, е необходимо да резервирате тур.
Островът | Е1: Пътят към Белене
Никола Даскалов и Величко Велев са още деца, когато комунистическата власт идва в България на 9.IX.1944 г., но животът им ще бъде белязан от нея завинаги. Едва навършили пълнолетие, и двамата попадат в най-големия комунистически концлагер – трудово-възпитателно общежитие Белене на дунавския остров Персин.
„Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант: „Софийска платформа“. Монтаж: Яна Пункина. Музика: Ангел Додов, Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков.
Художник: Бояна Павлова. Снимка, ползвана в изображението на Е1: Евгени Халдей/Wikimedia Commons
Епизодите са налични и в каналите на „Градски детектив“ в платформите за подкасти, YouTube и Spotify.
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04.1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин. Според архива на Държавна сигурност Цветана е подписала декларация за сътрудничество докато е в лагера „Белене", но няма данни някога да е давала каквито и да е сведения.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. Съден от Народния съд след Девети септември, смъртната му присъда е изпълнена през февруари 1945 г. Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. След близо 4 месеца като следствен, той е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”, от които прекарва в лагера над 5 месеца.
Никола е вербуван от Държавна сигурност на 18 години докато е в лагера „Белене“. В редица интервюта, както и тук на този сайт, той открито говори за репресията на ДС и травмата на вербувания човек.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти. След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема различни длъжности като заместник министър и др.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
В свидетелствата си Кольо посочва, че прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни в периода юни 1959 г. - юли 1959 г. В действителност би трябвало да е бил там след септември 1959 г., тъй като едва тогава лагерът е открит. По време на престоя си става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в „Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. Според архивите на ДС е вербуван на 16-годишна възраст чрез изнудване. Обещавано му е, че така баща му ще бъде освободен от затвора. Пет години по-късно е снет от отчет, защото не дава никаква информация.
Oсъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт през 1961 г. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
Oсъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт през 1961 г. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Алфред Фосколо
2 години и 8 месеца в арест и политически затвор
Провинение: антикомунистически позиви
Алфред Фосколо е роден на 24 април 1942 г. в София в семейството на българка и французин. През 1949г. семейство Фосколо е принудено да напусне България след установяването на тоталитарния режим и заживява в Париж.
След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България за летните ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.
Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.
След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.
След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България за летните ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.
Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.
След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
Мехмед Тюркер
4 години в лагери и изселничество
Провинение: несъгласие със смяната на турските имена с български
Мехмед Тюркер е български гражданин от турски произход, роден на 20 май 1950 г. в с. Синделци, обл. Кърджали. Завършва гимназия в Крумовград и следва турска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Започва работа като учител, когато се сприятелява с писателя-активист Юмер Осман Ерендорук. Това познанство води до неговото задържане и разследване.
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. Впоследствие преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. Впоследствие преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
