Теми за разговор

*Софтуерът за виртуални разговори с оцелели от Белене е все още ДЕМО - в процес на доработка.
 

Тодор е бил в комунистическия лагер за принудителен труд на остров „Персин“ край Белене. Величко може да отговори на над 500 въпроса за събития от детството си, възгледите си, престоя в лагерите и тоталитарния режим. Ето и няколко примерни въпроса, които можете да му зададете:

 

  • Как се казваш?
  • Къде и кога си роден?
  • В какво семейство си израстнал?
  • За какво най-често бяха въдворени лагеристите?
  • Каква беше средната възраст на лагеристите?
  • Лагеристите имаха ли присъди?
  • Какво представляваше лагера?
  • Имаше ли бягство от лагера?
  • Имало ли е унижения в лагера?
  • Има ли моменти или ситуации, които ти напомнят за лагера?
  • Какво ви помогна най-много да оцелеете?
  • Срещал ли сте след излизане от лагера някой от мъчителите си.
  • Съжалявате ли за нещо сега?
  • Какво, според вас, трябва всеки българин да знае за лагерите?
Как да разговаряте
1. За да започнете разговор, натиснете и задайте въпроса си или го напишете в полето и натиснете
2. Алгоритъмът ще избере видео със съответно на Вашия въпрос съдържание и ще го пусне.
3. Ако не се намери видео с подходящо съдържание, в прозореца за чат ще Ви се предложи видео с най-близкото съдържание до това, което Ви интересува. Вие можете да го пуснете или да откажете.
4. Можете да спрете видеото с и да го превъртите докрай с
5. За да видите тази инструкция отново, след като сте я затворили, пак натистенте бутона „Как да водите разговор“.
Как да водите разговор
Разговор с Тодор Анастасов
Може би:

Аз съм поначало оптимист по природа и търсех да извличам от всяка ситуация нещо полезно за себе си. И си мислех, че имам рядката възможност да наблюдавам как реагират различните човешки характери при екстремни обстоятелства.

За Тодор Анастасов

7 месеца в лагера Белене
Провинение: опит за бягство извън България

Тодор Анастасов е роден на 23 септември 1932 г. в Плевен в семейство на офицер от инженерните войски. По време на събитията от 9 септември 1944 г. баща му вече е повишен в чин подполковник, а по-късно в полковник. През 1946 г. обаче той е уволнен без право на пенсия поради конфликти с политическия командир на полка.

 

През 1948 г. семейството е изселено в Ботевград, където Тодор продължава гимназиалното си образование в условия на голяма бедност. Той е принуден да помага в земеделската работа, докато майка му преподава чужди езици, а баща му, след като се разболява от туберкулоза, работи в местен дарак, преди да се пенсионира по болест.

 

В тези тежки условия семейството решава да търси спасение извън България. През август 1951 г. заминават за село Ситово в Родопите, но поради лошо време и разколебаване от страна на помощника им, опитът за бягство се проваля.

В училище Тодор е приет добре, защото помага на съучениците си по математика. Въпреки че завършва с отличен успех, не му позволяват да се яви на кандидатстудентски изпити три пъти. След тези неуспехи, той започва курсове за микробиологични лаборанти в Медицинска академия.

 

През ноември 1951 г. заедно с двама приятели прави неуспешен опит да избяга в Гърция, но един от тях се разболява и тримата се връщат обратно. Един от спътниците му впоследствие е арестуван, а при обиск в квартирата му намират дневник, описващ плана за бягство. Тодор е задържан за 51 дни и подложен на психологически натиск по време на следствието.

 

Той е изпратен без присъда в лагера Белене заради участието си в опита за бягство и прекарва там 7 месеца и 8 дни, докато лагерът е закрит след смъртта на Сталин през 1953 г. В лагера се разболява от сух плеврит и се запознава с Никола Даскалов и Йордан Ачков, които остават негови приятели за цял живот.

… Държавна сигурност изглеждаше за много хора като някакво митично чудовище, което може всичко и пред което си напълно безпомощен. За много хора така изглеждаха нещата.

След освобождаването от Белене успява да завърши физика през 1960 г. Професионалният му път започва като учител в Перник, където се среща с бившия културпросветник от лагера Белене, Агайн, на когото преподава на сина.


През целия си живот Тодор е преследван от неприятности, свързани с миналото му. След учителстването, започва работа в лабораторията на Бакърената фабрика в София а през 1963 г. се присъединява към Института по електропромишленост към БАН благодарение на покровителството на проф. Никола Белопитов, който се познава с бащата на Тодор(свидетелства в негова защита по време на процесите срещу ген. Заимов). Там успява да стане научен сътрудник – „по взаимна изгода“. След като Белопитов почива, отива в Института по металокерамика. Докато професора е жив, Тодор получава възможности за командировки в Берлин и Москва. След смъртта на Белопитов, обаче, през 1973 г. му отказват командировка в Лайпциг.


След падането на тоталитарния режим, Тодор Анастасов става председател на Съюза на репресираните в България. Той почина в края на декември 2023 г. на 91-годишна възраст.

Моят следовател ми каза така: „Виж какво, ние така сме направили законите, че за едно и също нещо можем да осъдим човек за десет години, за две години, за една година, а може и да го пуснем. Зависи колко е готов да ни сътрудничи.

С подкрепата на