Анархистка, прекарала
над 4 години в лагерите в
Белене и Босна
И когато стигнах момента, в който реших, че най-страшното е да умра, се почувствах по своему свободна.
Цветана е родена на 20.03.1928 г. в село Лесковец, област Перник в петчленно семейство. Баща ѝ е занаятчия. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в Батановци. В периода 1942 – 1946 г. учи в Пернишката девическа гимназия и след завършване кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийския университет, но не я приемат, тъй като няма одобрението (характеристика) на комунистическата власт. През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник. Впоследствие работи на различни административни длъжности.
От 1946 г. се увлича по идеите на анархизма. След отказа да ѝ бъде позволено да учи в университет заедно с Любомир Джерманов и Мария Доганова решават да организират среща на младежи анархисти от Югозападна България в местността „Китка“ край Гигинския манастир. На организираната през 1946 г. среща се събират предимно младежи от селата Лесковец и Косача. Групите от Перник, Радомир и София са спрени от полицаи на гара Батановци, а тези от с. Бегуновци – от Брезнишката полиция.
И когато стигнах момента, в който реших, че най-страшното е да умра, се почувствах по своему свободна.
На 16 декември 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България, няколко дни преди V конгрес на Българската комунистическа партия. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). Остава там в периода януари 1949 г. – декември 1951 г. През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер „Щурчето“), където остава до 20 април 1952 г.
През 1948 г. се омъжва за Любомир Джерманов (р. 1925., също анархист). Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт.
В годините след излизането на лагерите намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор. Намирането на работа в минния сектор е една от малкото възможности, защото работата е неатрактивна, трудна, властта винаги е имала дефицит в осигуряването на мотивирани и добри работници в този бранш. По този повод Цветана казва: „Тук работеха хора от цяла България и повечето от тях властта определяше като неблагонадеждни и врагове на народа. Бяха дошли тук, защото във вътрешността нямаше работа за тях.”
Повече за Цветана и нейните спомени за комунистическия режим и лагера в Белене можете да научите като отидете по-горе на тази страница и ѝ зададете въпрос.
Източници: Уикипедиа, ДА Перник, Отворени досиета, “Спомени от лагерите”, https://comdost.bg)
Ние ги предизвикахме, когато те издигнаха лозунга „Установяване на диктатура на пролетариата” и казахме, че с диктатура комунизъм не се строи.
Ние ги предизвикахме, когато те издигнаха лозунга „Установяване на диктатура на пролетариата” и казахме, че с диктатура комунизъм не се строи.
4 години в лагери
Провинение: анархистка
8 месеца в лагера в Белене
Провинение: син на областен директор в Царство България
42 дни в лагера край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
3 години в лагера в Белене
Провинение: участник в съпротивата
7 месеца и 1 седмица в лагера в Белене
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.