Теми за разговор

*Софтуерът за виртуални разговори с оцелели от Белене е все още ДЕМО - в процес на доработка.
 

Никола е бил в комунистическия лагер за принудителен труд на остров „Персин“ край Белене. Никола може да отговори на над 550 въпроса за събития от детството си, възгледите си, престоя в лагерите и тоталитарния режим. Ето и няколко примерни въпроса, които можете да му зададете:

 

  • Как се казваш?
  • Къде и кога си роден?
  • Разкажи ни за семейството си.
  • Какво се случи с баща ти?
  • Помниш ли 9-и септември?
  • Какви са спомените ти от детството? А от гимназията?
  • Как попадна в Белене? Защо попадна в лагер?
  • С какво ви храниха?
  • Какво работехте?
  • Кое ти беше най-трудно в лагера?
  • Имаше ли насилие в лагера? Имаше ли убити?
  • Какъв беше животът в лагера?
  • Какво е култсъвет?
  • Какво е комунизъм?
  • Какво не можеш да забравиш?
Как да разговаряте
1. За да започнете разговор, натиснете и задайте въпроса си или го напишете в полето и натиснете
2. Алгоритъмът ще избере видео със съответно на Вашия въпрос съдържание и ще го пусне.
3. Ако не се намери видео с подходящо съдържание, в прозореца за чат ще Ви се предложи видео с най-близкото съдържание до това, което Ви интересува. Вие можете да го пуснете или да откажете.
4. Можете да спрете видеото с и да го превъртите докрай с
5. За да видите тази инструкция отново, след като сте я затворили, пак натистенте бутона „Как да водите разговор“.
Как да водите разговор
Разговор с Никола Даскалов
Може би:

Лагерите са един от най-мощните фактори за създаването на феномена, наричан с горчива ирония от по-храбрите дисиденти “homo sovieticus” – същество, което или е забравило какви са естествените му човешки права, или никога не е научавало, че има такива.

За Никола Даскалов

Син на областен директор в Царство
България, прекарал 9 месеца в Белене

Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив. След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт. Разстрелян е на 10.02.1945 г.

През 1948 г. със съученици Никола решава да се присъедини към антикомунистическото съпротивително движение в Балкана (горяните). Майката на един от съучениците му ги издава на властта, след като прочита оставеното от сина ѝ прощално писмо. При задържането им властите изземат от Никола дневника му, където намират негови писания срещу режима и Георги Димитров. Никола все пак е освободен, но малко след това е изселен от София заедно с майка му (1949 г.). Двамата се установяват в родното село на баща му - Брестница, Тетевенско. Никола учи в Ябланската гимназия. В гимназията комунистическата власт продължава да следи Никола. Изпращат му пращат провокатори, които се опитват да го подмамят да участва в конспирация за взривяване на мост, както и в такава за бягане в чужбина. По това време е изключен от Съюза на народната младеж (младежка комунистическа организация) като е враг и защото се държи непристойно (надсмива се) по време четения на реферати.

През 1952 г., докато чака автобуса за Брестница в Тетевен, е арестуван, заради същите конспирации, за които по-рано провокатори се опитват да го вербуват. Изпратен е в комунистическия лагер за принудителен труд в Белене.

Лагерите са един от най-мощните фактори за създаването на феномена, наричан с горчива ирония от по-храбрите дисиденти “homo sovieticus” – същество, което или е забравило какви са естествените му човешки права, или никога не е научавало, че има такива.

Прекарва в лагера около 9 месеца.

След като го пускат работи като изкопчия, тухладжия, тенекеджия, зидаро-мазач, каучуков пресьор, професионален шофьор, след това фотограф. Започва да се занимава с фотографията покрай бъдещата си жена, която учи журналистика.

За период след престоя в лагера и живота в тоталитарния комунистически режим казва:

„Когато се роди дъщеря ми и стана някъде към четири-петгодишна в мене започна да назрява една много голяма дилема – да си мълча ли на тема общество и да оставя да му промият главата и да го направя полуидиотче – в пионерски организации, в Комсомол и т. н. Или да започна да му отварям очите, обаче при това положение ще го изложа на риск. То е дете, ще почне да разправя това, което е научило от мене, и ще си провали живота. И както се чудех-чудех-чудех, тя беше осемгодишна, задава ми един въпрос: „Вярно ли е, че това метро не ни трябва, а руснаците ни принуждават да го строиме?“ – Питам: „Откъде ги знаеш тези неща?“ – „Ами, вика, децата говорят на двора.“ – Казвам: „Славено, аз ще ти кажа сега какво е положението, обаче това не трябва много-много да се говори, защото ще имаш неприятности.“ – „Абе, татко, аз знам бе! Аз знам какво трябва да се говори в училище и какво трябва да се говори пред непознати!“ – В петдесет процента бях безкрайно доволен. И едновременно с това бях ужасѐн. Едно осемгодишно дете вече този режим го е превърнало в един перфектен лицемер. В един двуличник.“

...комунизмът е толкова парадоксален, че не е възможно да бъде описан цялостно и изчерпателно... Трудно е да решиш за какво да разкажеш и какво да сложиш в графата "несъществено".

Повече за Никола и неговите спомени за комунистическия режим и лагера в Белене можете да научите като отидете по-горе на тази страница и му зададете въпрос.

———

Източници: Никола Даскалов, „Няма оазиси в червената пустиня”, Сиела, 2014 г.; интернет сайтът: https://comdos.bg; интервю от „Устния архив“ на Института за история на близкото минало, инв. No. 02-01-36; фотостатия „Истории от Белене“, достъпна на адрес:

...комунизмът е толкова парадоксален, че не е възможно да бъде описан цялостно и изчерпателно... Трудно е да решиш за какво да разкажеш и какво да сложиш в графата "несъществено".

С подкрепата на