Теми за разговор

*Софтуерът за виртуални разговори с оцелели от Белене е все още ДЕМО - в процес на доработка.
 

Алфред е бил в Старозагорския затвор като политически затворник. Той може да отговори на над 200 въпроса за събития от детството си, възгледите си, престоя в затвора и тоталитарния режим. Ето и няколко примерни въпроса, които можете да му зададете:

 

  • Разкажи ми за семейството си.
  • Кога напусна България?
  • Разкажи за първото ти прибиране в България, след като семейството ти замина за Франция.
  • Къде и как се случи арестът?
  • Случвало ли се е да има бунт в затвора?
  • Какво породи желанието ти за съпротива?
  • Как минаваше един ден в затвора?
  • Имаше ли случаи на насилие?
  • Имаше ли задължителна норма за работа?
  • Как се оцелява в затвор?
  • Как успя да изведеш жена си и детето?
  • Имаше ли опити да вербуват политически затворници?
  • Имаше ли цензура върху кореспонденцията ви?
  • С какви политически убеждения бяха другите затворници?
  • Каква е цената на свободата?
Как да разговаряте
1. За да започнете разговор, натиснете и задайте въпроса си или го напишете в полето и натиснете
2. Алгоритъмът ще избере видео със съответно на Вашия въпрос съдържание и ще го пусне.
3. Ако не се намери видео с подходящо съдържание, в прозореца за чат ще Ви се предложи видео с най-близкото съдържание до това, което Ви интересува. Вие можете да го пуснете или да откажете.
4. Можете да спрете видеото с и да го превъртите докрай с
5. За да видите тази инструкция отново, след като сте я затворили, пак натистенте бутона „Как да водите разговор“.
Как да водите разговор
Разговор с Алфред Фосколо
Може би:
За Алфред (Фреди) Фосколо
2 години и 8 месеца в арест и политически затвор

Баща ми е живял 10 години тука, в България. Той беше влюбен в България, не толкова в България, в българите, защото за него това бяха много честни, работливи, ученолюбиви хора. Беше много възхитен […] Тези поколения изчезнаха. Комунизмът ги затри. Които не ликвидира физически, ги ликвидира психически, психологически. Ей това е. Това е резултатите.

Алфред (Фреди) Пиер Любомир Фосколо е роден на 24 април 1942г. в гр. София в семейството на българка и французин. Родителите му се запознават при следването си в Сорбоната и сключват брак през 1939 г. Първоначално се установяват в София, където бащата на Алфред създава училище по френски език. Родителите на Алфред са обявени за чуждестранни агенти и врагове на народа от новия тоталитарен режим и през 1949 г. семейството се мести в Париж.

След 1958 г. семейство Фосколо получава право да посещава роднините си в България и Алфред прекарва ваканциите си в страната. Създава важни приятелства, но и се запознава с реалностите на комунистическия режим. Повлиян от Пражката пролет през 1968 г., Алфред отпечатва и разпространява със свои приятели антикомунистически позиви, които призовават за приобщаването на България към Европа и установяването на „демократично конституционно парламентарно управление“. В позивите пише, че БКП провежда „непрекъснат надзор на населението", „позорна експлоатация", „дискриминация в университетите" и „пагубна за българското стопанство политика".

За тези позиви Алфред е арестуван и осъден след показен процес на 15 години затвор за шпионаж. Арестуван е тайно, на 28 август 1968 г., във влака, с който отпътува от София към Париж, след пътуване до страната с цел сключване на брак с любимата жена Райна, който е отказан от властите. Прекарва 3 години от присъдата си като политически затворник в Старозагорския затвор. Освободен е предсрочно на 30 април 1971 г. след дипломатическа намеса и напуска България.

... Как са го пуснали [ние политическите да гледаме], и аз им се чудя, по телевизията кацането на Армстронг горе [на луната]. И тогава си казах, тогава се напълно убедих, че тази система ще се сгромоляса. Тогава, защото аз си го мислех, не вярвах, че може да продължи дълго, но тогава си казах: ето, започва процесът на сгромолясване и горе- долу съм бил прав.“

Алфред обаче има причина да се върне отново в страната – извеждането от България на Райна. Самата Райна също е осъдена и прекарва време в Сливенския женски затвор за участие в разпространението на позивите. След неуспешни опити за извеждането ѝ от страната по официален и неофициален път, в крайна сметка през 1971 г., като в шпионски филм, Алфред успява да осъществи напускането на България на съпругата и голямата им дъщеря от България с фалшиви самоличности. Минават българо-турската граница с подправен паспорти и с променен външен вид. Алфред и Райна се установяват във Франция с двете си дъщери Сузана и Мона.

Обратно в Париж Алфред не се отказва от своята кауза и през 80-те години подпомага гражданските организации в България, борещи се за човешки права, както и работи за по- голяма видимост на българската кауза във Франция. Заедно с приятеля си Антон Машев успяват да изведат от България Петър Бояджиев, също противник на режима и политически затворник в тоталитарна България. Алфред създава собствена строителна фирма в Париж, а днес като пенсионер прекарва голяма част от времето си в София, където живее понастоящем. Издава спомените си на френски език под заглавието „J’ai fait ce que j’ai pu: Curriculum vitae“, публикувани в превод на български от издателство „Прозорец“ в тома „Направих каквото можах – Curriculum vitae“.

Алфред и Райна
Публикация срещу Алфред от медиите на режима
Фалшивите паспорти, с които Алфред и Райна напускат България
Позивът, който Алфред отпечатва и разпространява срещу режима
С подкрепата на
С натискане на бутона „Приемам“, Вие давате съгласието си за използването на „бисквитки“, докато сте на този уебсайт. За да научите повече за това как „бисквитките“ се използват и управляват, моля, вижте нашата Политика за поверителност.