
Баща ми е живял 10 години тука, в България. Той беше влюбен в България, не толкова в България, в българите, защото за него това бяха много честни, работливи, ученолюбиви хора. Беше много възхитен […] Тези поколения изчезнаха. Комунизмът ги затри. Които не ликвидира физически, ги ликвидира психически, психологически. Ей това е. Това е резултатите.
Алфред (Фреди) Пиер Любомир Фосколо е роден на 24 април 1942г. в гр. София в семейството на българка и французин. Родителите му се запознават при следването си в Сорбоната и сключват брак през 1939 г. Първоначално се установяват в София, където бащата на Алфред създава училище по френски език. Родителите на Алфред са обявени за чуждестранни агенти и врагове на народа от новия тоталитарен режим и през 1949 г. семейството се мести в Париж.
След 1958 г. семейство Фосколо получава право да посещава роднините си в България и Алфред прекарва ваканциите си в страната. Създава важни приятелства, но и се запознава с реалностите на комунистическия режим. Повлиян от Пражката пролет през 1968 г., Алфред отпечатва и разпространява със свои приятели антикомунистически позиви, които призовават за приобщаването на България към Европа и установяването на „демократично конституционно парламентарно управление“. В позивите пише, че БКП провежда „непрекъснат надзор на населението", „позорна експлоатация", „дискриминация в университетите" и „пагубна за българското стопанство политика".
За тези позиви Алфред е арестуван и осъден след показен процес на 15 години затвор за шпионаж. Арестуван е тайно, на 28 август 1968 г., във влака, с който отпътува от София към Париж, след пътуване до страната с цел сключване на брак с любимата жена Райна, който е отказан от властите. Прекарва 3 години от присъдата си като политически затворник в Старозагорския затвор. Освободен е предсрочно на 30 април 1971 г. след дипломатическа намеса и напуска България.
... Как са го пуснали [ние политическите да гледаме], и аз им се чудя, по телевизията кацането на Армстронг горе [на луната]. И тогава си казах, тогава се напълно убедих, че тази система ще се сгромоляса. Тогава, защото аз си го мислех, не вярвах, че може да продължи дълго, но тогава си казах: ето, започва процесът на сгромолясване и горе- долу съм бил прав.“
Алфред обаче има причина да се върне отново в страната – извеждането от България на Райна. Самата Райна също е осъдена и прекарва време в Сливенския женски затвор за участие в разпространението на позивите. След неуспешни опити за извеждането ѝ от страната по официален и неофициален път, в крайна сметка през 1971 г., като в шпионски филм, Алфред успява да осъществи напускането на България на съпругата и голямата им дъщеря от България с фалшиви самоличности. Минават българо-турската граница с подправен паспорти и с променен външен вид. Алфред и Райна се установяват във Франция с двете си дъщери Сузана и Мона.
Обратно в Париж Алфред не се отказва от своята кауза и през 80-те години подпомага гражданските организации в България, борещи се за човешки права, както и работи за по- голяма видимост на българската кауза във Франция. Заедно с приятеля си Антон Машев успяват да изведат от България Петър Бояджиев, също противник на режима и политически затворник в тоталитарна България. Алфред създава собствена строителна фирма в Париж, а днес като пенсионер прекарва голяма част от времето си в София, където живее понастоящем. Издава спомените си на френски език под заглавието „J’ai fait ce que j’ai pu: Curriculum vitae“, публикувани в превод на български от издателство „Прозорец“ в тома „Направих каквото можах – Curriculum vitae“.




4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Според архивите на ДС е вербуван на 16-годишна възраст чрез изнудване. Обещавано му е, че така баща му ще бъде освободен от затвора. Пет години по-късно е снет от отчет, защото не дава никаква информация.
През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
2 години и 8 месеца в арест и политически затвор
Провинение: антикомунистически позиви
След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България, където прекарва летните си ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.
Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България две седмици след това. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.
След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.
4 години в лагери и изселничество
Провинение: несъгласие със смяната на турските имена с български
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. След освобождаването му е преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, множество статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.