Цветана Джерманова

За Цветана Джерманова

Анархистка, прекарала
над 4 години в лагерите в
Белене и Босна

И когато стигнах момента, в който реших, че най-страшното е да умра, се почувствах по своему свободна.

Цветана Джерманова е родена на 20.03.1928 г. в село Лесковец, област Перник в семейство на занаятчия. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в Батановци.

В периода 1942 – 1946 г. учи в Пернишката девическа гимназия и след завършване кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийския университет, но не я приемат, тъй като няма одобрението (характеристика) на комунистическата власт. В този период Цветана започва да се увлича по идеите на анархизма. След отказа на властта да учи в университет заедно с бъдещия си съпруг Любомир Джерманов и приятелката ѝ Мария Доганова решават да организират среща на младежи анархисти от Югозападна България край Гигинския манастир. Групите от Перник, Радомир и София са спрени от полицаи.

И когато стигнах момента, в който реших, че най-страшното е да умра, се почувствах по своему свободна.

Това събитие става повод Цветана (както и Мария Доганова) да бъде арестувана на 16 декември 1948 г. при акция срещу анархистите в България. Без присъда или дело, Цветана е изпратена в лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско). Остава там 3 години - от януари 1949 г. до декември 1951 г. През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер „Щурчето“), където остава до 20 април 1952 г. Освобождават я по повод смъртта на Сталин.

Малко преди ареста, пред 1948 г. се омъжва за Любомир Джерманов (р. 1925 г., също анархист). Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт, трудно се задържат на работа.

В годините след излизането на лагерите намират препитание с работа в минния сектор, който е една от малкото възможности, защото работата е неатрактивна и тежка. Комунистическата власт винаги има затруднения в осигуряването на работници в този бранш. През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник.

Впоследствие работи на различни административни длъжности. След 1989 г. Цветана Джерманова е активен участник в усилията за запазване на паметта за жертвите на режима, като често говори за преживяванията си в лагерите “Босна” и “Белене”. Спомените ѝ са публикувани в книгата “Спомени от лагерите”.

Цветана почина на 19.02.2024 г. на почти 96 годишна възраст.

Повече за Цветана и нейните спомени за комунистическия режим и лагера в Белене можете да научите като отидете по-горе на тази страница и ѝ зададете въпрос.

——

Източници: Уикипедиа, ДА Перник, Отворени досиета, “Спомени от лагерите”, https://comdost.bg)

Ние ги предизвикахме, когато те издигнаха лозунга „Установяване на диктатура на пролетариата” и казахме, че с диктатура комунизъм не се строи.