Кратка история
През последните 36 години от падането на комунизма бившият лагер „Белене“ постепенно се превърна в пространство за памет и гражданско образование благодарение почти изцяло на гражданското общество. На територията на т.нар. „Обект II“ от лагера възникнаха множество възпоменателни, граждански и артистични намеси – паметни знаци, представляващи кръст и полумесец; паметник/монумент във формата на колела от ремък; паметна плоча на жертвите на лагера от БЗНС; възстановка на лагерната арка; интерконфесионална молитвена стая; изложби и инсталации и др. Някои от тях са видими и днес, а за други разполагаме само със снимки и спомени на очевидци.
По инициатива на бивши лагеристи, местната власт, гражданското общество и религиозни общности ежегодно се организира поклонение в памет на жертвите. В резултат от работата на фондация „Софийска платформа“ лагерът бе включен в програмата „Образователни маршрути“ на МОН. Вследствие на партньорството между фондация „Софийска платформа“ и водещи изследователи по темата бе създадена платформата за дигитални разговори с оцелели от лагерите и политическите затвори (www.belene.camp), която е посетена над 200 000 пъти само за две години. В допълнение, благодарение на съвместната работа на Община Белене, фондация „Софийска платформа“, фондация „Остров Белене“, The Convo и други партньори, лагерът вече е сред „100-те национални туристически обекта“. Така мястото привлича ученици, преподаватели, дипломати и туристи както от България, така и от чужбина, като акцентът се разширява и към богатото културно-историческо наследство на града.
Преди лагерът „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност
Усилията за създаване на място за памет, учене и изследване на миналото на територията на бившия лагер „Белене“ следва да документират, запазят и надградят вече изграденото. Те трябва да бъдат насочени и към създаване на условия за разширяването на изграденото дотук, съобразявайки се с природата и изискванията на природния парк „Персина“, на чиято територия се намират останките от лагера.
Конкретните стъпки са:
1. Поддръжка на инфраструктурата на „Обект II“
-
Възстановяване на електроподаването (процедурата е стартирана).
-
Щадящ ремонт/консервация на покривите и монтаж на леки мрежи на прозорците за предотвратяване на достъпа на животни (дейности, които могат да бъдат изпълнени от лишени от свобода в затвора „Белене“).
2. Издирване и съхраняване на артефакти и архиви
-
Организиране на първоначално и щадящо археологическо проучване в „Обект II“ (вкл. „Хулиганските бараки“ и сградите на надзирателите) за откриване на нови артефакти или лични вещи на лагеристите. Те ще бъдат съхранени и могат да бъдат експонирани в бъдеща музейна експозиция по модела на лагери като „Аушвиц“ и „Бухенвалд“.
-
Събиране, опис и съхраняване на вече идентифицираните и новите артефакти – например понтонната лодка при „Хулиганските бараки“, шейната и кабриолета при сградата на надзирателите – в регионален музей/архив.
-
Проверка за налични архиви в затвора „Белене“, Община Белене и МВР-Белене (документи отпреди 1989 г.) и предаването им в Държавна агенция „Архиви“.
-
Идентифициране на други зони за евентуален преглед и спасителни действия по артефакти.
-
Консервация на специфични находки (външни тоалетни, наблюдателна кула и др.).
3. Институционална координация
-
Подписване на Меморандум за разбирателство между Община Белене, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерство на туризма и местни представители на гражданското общество като фондация „Остров Белене“, за координиране на дейностите и осигуряване на подкрепа, вкл. и за годишното поклонение.
-
Узаконяване на вече извършените намеси (виж т. 4).
4. Изложби, паметни знаци и мемориал
-
Опис и съхраняване на съществуващите паметни плочи и изложби като част от бъдещия мемориален комплекс.
-
Изработване на унифицирани информационни табели и подмяна на компрометираните.
-
Разширяване на изложбената практика чрез процедура за кандидатстване пред местна комисия (включваща и Община Белене и фондация „Остров Белене“) и определяне на подходящо пространство за нови изложби/инсталации.
-
Завършване на съществуващия паметник/монумент по включващ всички жертви начин и поставяне на контекстуална табела.
5. Достъп за посетители
-
Улесняване на пропускателния режим и събиране на статистика и обратна връзка от посетителите.
-
Въвеждане на максимален брой посетители на ден/месец/година, съобразен с изискванията на природния парк.
Лагерът „Белене“ като групова недвижима културна ценност (след придобиване на статута).
Тук са описани ключовите стъпки след получаването на статута:
-
Публично обсъждане с историци, архитекти, археолози, музейни педагози и др. за изработване на концепция, върху която да стъпи бъдещият архитектурен конкурс за мястото на памет.
-
Изследване на добри европейски практики, особено там, където места на памет съжителстват с природни паркове, действащи затвори, жилищни или бизнес зони.
-
Трайно урегулиране на достъпа – маршрути и пропуск за посетителите; поддръжка на пътя, водещ към останките от лагера, както и на територията на самия лагер в състояние, позволяващо безпроблемното и безопасно посещение на мястото.
-
Популяризиране на възможността за участие в програмата „Образователни маршрути“ на МОН на ученици и учители.
-
Предвиждане на поддръжка на наличния общ паметник за всички жертви и обособяване на зона за индивидуални или групови паметни плочи и изложби/инсталации след решение на комисия.
-
Определяне на места за отдаване на почит на погребаните на територията на беленските острови жертви на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.
Заключение:
Нашата цел е да запазим автентичните следи, да отворим мястото за критичен разговор и преживяване и да насърчим всеки посетител – от ученик до изследовател – да поеме лична отговорност за демократичното ни бъдеще. Чрез внимателна консервация, достъпни образователни формати и съвременни артистични намеси, лагерът „Белене“ може да се превърне в пространство, което не само разказва за силата на човешкия дух и репресиите в миналото, но вдъхновява активна гражданска позиция в настоящето.
Автори:
Фондация „Софийска платформа“, Луиза Славкова и Борислав Димитров
Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949 – 1987“
Проф. д-р Даниела Колева, културолог, Софийски университет
Проф. д.н. Момчил Методиев, историк, Нов български университет
Фондация „Остров Белене“, Михаил Маринов
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
4 години в лагери и изселничество
Провинение: притежание на турска музика и литература
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. След освобождаването му е преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, множество статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.