Истории от Белене
Този проект посвещаваме на младите хора в България и на паметта на жертвите на комунизма!
Този сайт е част от проекта „Истории от Белене“ (Histories from Belene) на фондация „Софийска платформа“.
За да съхраним спомените за комунистическия режим и паметта за лагера в Белене, записахме пространни интервюта с оцелели от лагера в Белене (над 3000 зададени въпроса), които станаха основата на софтуера за виртуални разговори с оцелели, който можете да намерите на този сайт. Наред с това създадохме дигитален тур на Белене, състоящ се от 10 места в и около града, който също е достъпен тук, на този сайт.
Този проект посвещаваме на младите хора в България и на паметта на жертвите на комунизма!
Благодарни сме на интервюираните оцелели от лагера – за доверието и тяхна смелост. Благодарни сме за помощта на проф. Даниела Колева (СУ) проф. Момчил Методиев (НБУ), Димитър Димов (ИИБМ към НБУ) и Борислав Скочев - автор на огромния труд Концлагерът „Белене“ 1949–1987, Борислав Скочев (2017 г.)
Белене е специално място с топли хора. В предимно православна България той е един от малкото католически градове. Близкият остров Персина е дом на стотици различни видове птици и красив природен резерват. Наред с това обаче до града е бил разположен най-големият лагер за задържане без съд и присъда в комунистическа България (т. нар. ТВО – Трудово-възпитателно общежитие).
Вече почти 10 години фондация „Софийска платформа“ е една от малкото организации, които осъществяват образователни формати в Белене с безценната помощ на местната общност и най-вече на отец Паоло Кортези, Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“ и община Белене.
Проектът „Истории от Белене“ и дейността ни като цяло също така щяха да са немислими без подкрепата на по-широката общност от изследователи, историци, писатели, артисти, които се интересуват от комунизма, но най-вече - без интереса на младите хора в България към близкото минало.
Този проект посвещаваме на тях и на паметта на жертвите на комунизма!
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. През 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер „Щурчето“), където остава до април 1952 г.
След излизането си от лагерите е многократно разселвана. Цветана Джерманова почина през 2024 г. на 95 годишна възраст в родното си село.
Никола Даскалов
8 месеца в лагера в Белене
Провинение: син на областен директор в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив.
След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт.
Разстрелян е на 10.02.1945 г. Никола и майка му са изселени от София. По-късно Никола е изпратен в Белене.
Кольо Вутев
42 дни в лагера край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в село Торос. Въдворен е едва 18-годишен без съд и присъда в лагера край Ловеч, познат още като „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че по думите на самия Кольо, баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на т. нар. ТКЗС, а неговият дядо е бил кмет на селото. Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст през 2022 г.
Тодор Анастасов
7 месеца и 1 седмица в лагера в Белене
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден 23.09.1932 година в гр. Плевен в семейство на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград. През ноември 1951 г. заедно с двама приятели прави неуспешен опит да напусне България и заради това той е арестуван и изпратен за 2 години в Белене, без присъда. След смъртта на Сталин през август 1953 г. лагерът е закрит и той излежава само 7 месеца. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а по-късно през 1963 година става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.
Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.
Величко Велев
3 години в лагера в Белене
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор. Още като ученик, Величко подпомага активно горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е през април 1951 година и в продължение на 6 месеца е подлаган на системен побой, глад и тормоз в затвора. В много лошо физическо състояние, Величко Велев е изпратен в лагера „Белене“ без присъда през октомври 1951 година, където остава до септември 1953 година.
Цветко Георгиев
3 години в лагери и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“. Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая на процеса Цветко получава 12 години затвор. Въдворен в Белене през октомври 1953 г., Цветко остава там до май 1955 г., когато е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. После го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен през юли 1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи тежък физически труд, работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица. След 1989-а година е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и е съветник на неговия лидер. Заместник-председател е на съюза на репресираните.