Velichko Velev wurde am 18. März 1933 in Boyana, Sofia, geboren. Das Restaurant seines Vaters, sowie das gesamte Eigentum und Vermögen der Famile, wurde zu Beginn des Kommunismus enteignet. Sein Vater entging nur knapp der Hinrichtung, und die Familie lebte in einem Zelt im eigenen Hof. Als Student unterstützte Velichko aktiv die Goryani-Bewegung, eine bewaffnete Widerstandsbewegung gegen das kommunistische Regime, und organisierte bewaffnete studentische Widerstandsgruppen. Velichko wurde im April 1951 verhaftet und sechs Monate lang systematischen Schlägen, Hunger und Folter ausgesetzt. In sehr schlechtem körperlichem Zustand wurde er ohne Urteil in das Arbeitslager Belene gebracht. Velichko war von Oktober 1951 bis September 1953 in Belene inhaftiert.

Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско.

Според архивите на ДС е вербуван на 16-годишна възраст чрез изнудване. Обещавано му е, че така баща му ще бъде освободен от затвора. Пет години по-късно е снет от отчет, защото не дава никаква информация.

През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.

През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.

След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.

През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.

Алфред Фосколо е роден на 24 април 1942 г. в София в семейството на българка и французин. През 1949г. семейство Фосколо е принудено да напусне България след установяването на българския тоталитарен режим и заживява в покрайнините на Париж.

След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България, където прекарва летните си ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.

Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България две седмици след това. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.

След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.