6 години в арест и политически затвори
Провинение: земеделски възгледи, публична изява на несъгласие
Защо ме осъдиха на смърт и аз не знам, но мен ме обявиха като главатар на тия хора, на тия земсисти, които работехме там. И понеже аз и много остро съм реагирал срещу изказванията на комунисти… говорил съм против тях и режима… И се изказах против тая власт, че моите наборници ги пратѝха войници да служат, на тях им даваха оръжие, а мен - кирки и лопата да работя и да стрòя аз социализма…
Тома Георгиев Томов е земеделец от село Чавдар, Софийско, който в младостта си става жертва на един от най-тежките периоди на политически репресии от страна на комунистическия режим в България.
Тома е роден на 8 април 1930 г. в село Чавдар и израства в обикновено селско семейство. Учи в местната гимназия където се отличава с успеха си. След 9 септември 1944 г. се включва в Земеделския младежки съюз – младежката организация на българските земеделци. Като негов член и привърженик на Никола Петков Томов попада сред хората, смятани от новата власт за политически неблагонадеждни. Заради етикета „враг на народа" и земеделските си убеждения, Тома е принуден да отбива военната си служба като трудовак.
През 1953 г., на 22-годишна възраст, е арестуван, докато работи на строежа на Дунав мост. Отведен е в V районно управление на Държавна сигурност, където е подложен на разпити. Обвинен е в участие в нелегална група, която според властите си е поставила за цел да свали установената власт. След около три месеца разпити и мъчения е изправен пред съда и първоначално е осъден на смърт чрез разстрел. При обжалването присъдата е заменена с 20 години лишаване от свобода.
Първоначално Тома Томов е осъден на смърт чрез разстрел. При обжалването присъдата е заменена с 20 години лишаване от свобода, от които в крайна сметка Тома прекарва общо шест години в затворите в София и Плевен. В Софийския затвор първоначално е държан при строг тъмничен режим, а впоследствие работи в шивалнята. В Плевенския затвор преминава курс за киномеханик и прожектира филми на затворниците. След амнистии е освободен в края на 1958 г.
След освобождаването си Тома Томов успява да започне работа в Медодобивния комбинат „Георги Дамянов“ в Пирдоп. Макар да се връща към трудовия живот, той продължава да бъде обект на наблюдение от Държавна сигурност. Според документите по неговото дело разработката срещу него е водена от Районното управление на ДС в Пирдоп до 1965 г.
Мечтаех си за свобода и демокрация: свободно изказване, свободно движение, свободна работа, да се чувствам като свободен гражданин на тая страна и да работя това, което желая, и което учех. Аз даже по едно време учех и мислех да следвам… ако разрешат да ида да кандидатствам, ама те … не ми дадоха правото да кандидатствам за висше образование. Така че не можах да стигна до там. Но съм си мечтал за такова по-голямо образование да стигна. Освен средно образование нищо не можах.
След падането на комунистическия режим Тома Томов отново се включва активно в земеделското движение. Той е сред хората, които възстановяват земеделската дружба на БЗНС – „Никола Петков“ в село Чавдар, като впоследствие става неин председател.
Тома продължава да се определя преди всичко като земеделец. След промените през 1989 г. Тома Томов се запознава с материалите по собственото си дело. От тях разбира, че срещу него е дал показания друг войник, който според документите е бил внедрен сред военнослужещите с цел да ги провокира към действия срещу властта.
След 1989 г. Тома Томов посвещава част от обществения си живот на земеделското движение и на запазването на паметта за хората, пострадали от комунистическите репресии. Въпреки преживяното той продължава да отстоява земеделските си убеждения и да участва активно в обществения живот на родното си село.
-------
Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.
[В] демокрацията за мен е важно, че аз свободно мога да говоря, да мисля, да пиша и да съзнавам,.. което трябва да го направя, го взимам и го правя, защото имам свободата да го свърша това... Е тая свобода на изпълнението на моите мисли и желания ми дава така сили да продължавам да мисля и да желая за подобрение на живота и в семейството, и в къщата, и където съм, докато съм жив.
4 Jahre und 5 Monate in Arbeitslagern
Straftat: Anarchismus
9 Monate im Lager Belene
Straftat: Sohn eines Provinzgouverneurs im Königreich Bulgarien
42 Tage im Camp "Sunny Beach" bei Lovech
Straftat: "Hooligan", Sohn eines Oppositionsmitgliedс
9 Monate in Haft und in Lager
Straftat: Fluchtversuch außerhalb Bulgariens
Todor Anastasov (1932-2023) wurde am 23. September 1932 in Pleven in die Familie eines Offiziers der Armee des bulgarischen Königs geboren. Nach 1944 wurde seine Familie nach Botevgrad zwangsumgesiedelt. Im November 1951 versuchte er erfolglos, gemeinsam mit zwei Freunden Bulgarien zu verlassen, woraufhin er verhaftet und für zwei Jahre nach Belene geschickt wurde, ohne dass es zu einem Prozess oder einer Verurteilung gekommen wäre. Nach Stalins Tod im August 1953 wurde das Lager geschlossen und Todor verbüßte nur 7 Monate seiner Haftstrafe. Nach seiner Entlassung aus Belene gelang es ihm, ein Hochschulstudium zu absolvieren, das er 1960 mit einem Diplom in Physik abschloss. Er arbeitete als Lehrer in Pernik, dann in einem Forschungslabor, und wurde 1963 wissenschaftlicher Mitarbeiter an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Nach dem Fall des kommunistischen Regimes war Todor Anastasov Vorsitzender der Union der Unterdrückten in Bulgarien.
Todor verstarb am 29. Dezember 2023 im Alter von 91 Jahren.
2 Jahre und 5 Monate Haft und Lager Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 4 Monate in Haft, Lager und Gefängnis
Straftat: Landwirt, Mitglied der Opposition
3 Jahre und 1 Monat in Haft und und politisches Gefängnis
Straftat: Teilnehmer am antikommunistischen Widerstand
Oсъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт през 1961 г. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
2 години и 8 месеца в арест и политически затвор
Провинение: антикомунистически позиви
След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България за летните ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.
Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.
След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.
4 Jahre in Lagern und Zwangsumsiedlung
Straftat: Nicht einverstanden mit der Änderung der türkischen Namen in bulgarische
6 години в арест и политически затвори
Провинение: земеделски възгледи, публична изява на несъгласие