Gespräch mit Тома Томов
За Тома Томов

6 години в арест и политически затвори

Провинение: земеделски възгледи, публична изява на несъгласие

Защо ме осъдиха на смърт и аз не знам, но мен ме обявиха като главатар на тия хора, на тия земсисти, които работехме там. И понеже аз и много остро съм реагирал срещу изказванията на комунисти… говорил съм против тях и режима… И се изказах против тая власт, че моите наборници ги пратѝха войници да служат, на тях им даваха оръжие, а мен - кирки и лопата да работя и да стрòя аз социализма…

Тома Георгиев Томов е земеделец от село Чавдар, Софийско, който в младостта си става жертва на един от най-тежките периоди на политически репресии от страна на комунистическия режим в България.
 

Тома е роден на 8 април 1930 г. в село Чавдар и израства в обикновено селско семейство. Учи в местната гимназия където се отличава с успеха си. След 9 септември 1944 г. се включва в Земеделския младежки съюз – младежката организация на българските земеделци. Като негов член и привърженик на Никола Петков Томов попада сред хората, смятани от новата власт за политически неблагонадеждни. Заради етикета „враг на народа" и земеделските си убеждения, Тома е принуден да отбива военната си служба като трудовак.

През 1953 г., на 22-годишна възраст, е арестуван, докато работи на строежа на Дунав мост. Отведен е в V районно управление на Държавна сигурност, където е подложен на разпити. Обвинен е в участие в нелегална група, която според властите си е поставила за цел да свали установената власт. След около три месеца разпити и мъчения е изправен пред съда и първоначално е осъден на смърт чрез разстрел. При обжалването присъдата е заменена с 20 години лишаване от свобода.
 

Първоначално Тома Томов е осъден на смърт чрез разстрел. При обжалването присъдата е заменена с 20 години лишаване от свобода, от които в крайна сметка Тома прекарва общо шест години в затворите в София и Плевен. В Софийския затвор първоначално е държан при строг тъмничен режим, а впоследствие работи в шивалнята. В Плевенския затвор преминава курс за киномеханик и прожектира филми на затворниците. След амнистии е освободен в края на 1958 г.
 

След освобождаването си Тома Томов успява да започне работа в Медодобивния комбинат „Георги Дамянов“ в Пирдоп. Макар да се връща към трудовия живот, той продължава да бъде обект на наблюдение от Държавна сигурност. Според документите по неговото дело разработката срещу него е водена от Районното управление на ДС в Пирдоп до 1965 г.

Мечтаех си за свобода и демокрация: свободно изказване, свободно движение, свободна работа, да се чувствам като свободен гражданин на тая страна и да работя това, което желая, и което учех. Аз даже по едно време учех и мислех да следвам… ако разрешат да ида да кандидатствам, ама те … не ми дадоха правото да кандидатствам за висше образование. Така че не можах да стигна до там. Но съм си мечтал за такова по-голямо образование да стигна. Освен средно образование нищо не можах.

След падането на комунистическия режим Тома Томов отново се включва активно в земеделското движение. Той е сред хората, които възстановяват земеделската дружба на БЗНС – „Никола Петков“ в село Чавдар, като впоследствие става неин председател.
 

Тома продължава да се определя преди всичко като земеделец. След промените през 1989 г. Тома Томов се запознава с материалите по собственото си дело. От тях разбира, че срещу него е дал показания друг войник, който според документите е бил внедрен сред военнослужещите с цел да ги провокира към действия срещу властта.
 

След 1989 г. Тома Томов посвещава част от обществения си живот на земеделското движение и на запазването на паметта за хората, пострадали от комунистическите репресии. Въпреки преживяното той продължава да отстоява земеделските си убеждения и да участва активно в обществения живот на родното си село. 

 -------

Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.

[В] демокрацията за мен е важно, че аз свободно мога да говоря, да мисля, да пиша и да съзнавам,.. което трябва да го направя, го взимам и го правя, защото имам свободата да го свърша това... Е тая свобода на изпълнението на моите мисли и желания ми дава така сили да продължавам да мисля и да желая за подобрение на живота и в семейството, и в къщата, и където съм, докато съм жив.

Unterstützt durch:
Indem Sie auf die Schaltfläche „Akzeptieren“ klicken, erklären Sie sich mit der Nutzung einverstanden.Cookies beim Zugriff auf diese Website und bei der Nutzung unserer Dienste. Erfahren Sie mehrWeitere Informationen zur Verwendung und Verwaltung von Cookies finden Sie in unserem Datenschutzrichtlinie.