Това е датата, на която се провежда т.н. Десетоноемврийски пленум. Тогава Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар на партията (и фактически ръководител на държавата), която той заема в продължение на 35 години. Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономикa, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума. Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (Желю Желев) или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров), а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, извършено в условията на започнала съветска окупация на страната. Превратът е организиран от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършен през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г.

В периода 1956 – 1991 г. Съветският съюз се състои от 15 съветски социалистически републики. По време на посещение в Москва през август 1962 г. Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Идеята му е представена като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз, но всъщност е опит за спасение на тоталитарния режим от икономически колапс. Предложението му е отхвърлено от съветската държава

Активен борец против фашизма и капитализма, съкратено АБПФК или активен борец, е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в комунистическото съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Понятието се институционализира от ЦК на БКП през 1959 година със създаването на Комитет на активните борци против фашизма и капитализма. Целта е създаване на система за обществени привилегии за признатите за активни борци и техните наследници, които се превръщат във важна опора за Тодор Живков начело на тоталитарния режим.

Александър Ангелов Гиргинов е български политик от Демократическата партия. Той е вътрешен министър в правителствата на Народния блок (1931 – 1934 г.) и един от активните участници на опозицията срещу комунистическото управление след Втората световна война. На 2 септември 1944 г. Александър Гиргинов се включва в кабинета на Константин Муравиев, заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден на една година затвор от т.нар. „Народен съд”. След като е освободен предсрочно участва активно във възстановяването на Демократическата партия. На 25 октомври 1947 г. Александър Гиргинов е изселен от София в Разград, а по-късно в Дулово. Настанен е в празна стая без мебели и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил сина си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си. През 1949 г. е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“ за срок от 7 години. Александър Гиргинов умира на 1 ноември 1953 година в лагера „Белене“.