Трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е земеделска кооперация в Народна република България по съветски модел. ТКЗС-тата са създавани първоначално и по замисъл доброволно, но при масовата колективизация на земята от комунистическия режим се стига до насилствени мерки за изземане на собствеността на голяма част от селските собственици – особено на най-богатите. Колективизацията е етап на съветизацията на страната и представлява отнемане от селските стопани на средствата за производство и ликвидиране на частната собственост върху земята.

Тодор Живков е ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) в периода 1954-1989 г. Нелегален деец на БКП преди 9 септември 1944 г., след преврата той е начело на Щаба на Народната милиция, който ръководи арестите и убийствата без съд и присъда. От 1945 г. е партиен работник, кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП и народен представител. От началото на 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия в София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт и член на ЦК на БКП, а от началото на 1950 г. е секретар на ЦК на БКП. От юни 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. След началото на десталинизацията, на Шестия конгрес на БКП на 4 март 1954 г. Вълко Червенков отстъпва поста първи секретар на ЦК на БКП на Живков. На Априлския пленум през 1956 г., следвайки политиката на Никита Хрушчов, Живков критикува Червенков за култа към личността и извращенията на сталинизма. Червенков е заменен като министър-председател и Живков поема цялото реално ръководство над БКП и държавата. Въпреки това на него се гледа като на слаба и временна личност, която ще си отиде с падането на Хрушчов от власт. През ноември 1962 г. Живков успява със съветска благословия да отстрани основните си опоненти от партийното и държавно ръководство. През 1963 г. внася в Политбюро предложението за по-тясно сближаване и сливане на България със СССР. Той успява да се хареса на следващия съветски лидер – Брежнев, и през следващите години до 1989 г. неговата власт е непоклатима. Едва при Горбачов проявява не обичайното си послушание, а несъгласие с политиката на перестройка. В условията на изолация на България след т. нар. „Възродителния процес” и започналата политическа трансформация в съветските източноевропейски сателити, той е свален от власт на 10 ноември 1989 г.

Дpъжкa нa бpaдвa или дpугo ceчивo. В спомените си за лагера в Ловеч Кольо Вутев описва един от надзирателите - Шахо, който използа топоришката като оръжие.

Съвършено нова форма на политическа система и държавно управление, възникнала през 20 век. Реализирана е от съветския и китайския комунизъм, германския националсоциализъм и италианския фашизъм (отчасти; Хана Аренд го смята за класическа диктатура). Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху свободата на индивида.

Трайчо Костов Джунев (1897 – 1949) е влиятелен български политик и дългогодишен член на Българската комунистическа партия (БКП). Учи право в Софийския университет, но прекъсва обучението си поради участието си в Първата световна война. След войната работи като стенограф в Народното събрание и се присъединява към БКП през 1920 г. През 1924 г. е арестуван и осъден на осем години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат. Амнистиран през 1929 г., Костов заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в Коминтерна. През 1931 г. се завръща в България с партийни мисии и през 1937 г. става секретар на ЦК на БРП (т.с.). През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, но е освободен след 9 септември 1944 г. След освобождението Костов заема редица високи постове, включително заместник-председател на Министерския съвет и министър на електрификацията. Той е активен участник в репресиите през 1944 – 1949 г. и един от създателите на т.нар. Народен съд. Въпреки лоялността си към партията, през 1949 г. става жертва на вътрешнопартийни чистки. Обвинен в антипартийна дейност и шпионаж, е осъден на смърт след показен процес и екзекутиран на 16 срещу 17 декември 1949 г. Посмъртно е реабилитиран.