Активен борец против фашизма и капитализма, съкратено АБПФК или активен борец, е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в комунистическото съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Понятието се институционализира от ЦК на БКП през 1959 година със създаването на Комитет на активните борци против фашизма и капитализма. Целта е създаване на система за обществени привилегии за признатите за активни борци и техните наследници, които се превръщат във важна опора за Тодор Живков начело на тоталитарния режим.

Александър Ангелов Гиргинов е български политик от Демократическата партия. Той е вътрешен министър в правителствата на Народния блок (1931 – 1934 г.) и един от активните участници на опозицията срещу комунистическото управление след Втората световна война. На 2 септември 1944 г. Александър Гиргинов се включва в кабинета на Константин Муравиев, заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден на една година затвор от т.нар. „Народен съд”. След като е освободен предсрочно участва активно във възстановяването на Демократическата партия. На 25 октомври 1947 г. Александър Гиргинов е изселен от София в Разград, а по-късно в Дулово. Настанен е в празна стая без мебели и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил сина си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си. През 1949 г. е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“ за срок от 7 години. Александър Гиргинов умира на 1 ноември 1953 година в лагера „Белене“.

Привърженик на анархизма и/или член на някоя от множеството ляво-радикални анархокомунистически или анархосиндикални групи в България. Преследвани преди 9 сепетмвру 1944 г., те имат богат нелегален опит, заради което са от първите обекти на репресиите на комунистите след 1944 г.