Бараката е жилищно помещение за лагеристите. В лагера „Белене“ бараките обикновено са построени от преплетени върбови клони, измазани с кал и покрити със слама или папур.

Българската комунистическа партия е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г. до 1990 г. Политбюро на ЦК на БКП е най-висшият колективен орган на партията, който взима основните политически решения.

Лагерът за жени в с. Босна, Силистренско, е част от концлагерния комплекс на ТВО „Ножарево”. Създаден е през лятото на 1946 г., когато тук са доведени жените от лагера за жени в Петропавловския манастир край Лясковец. Първоначалното намерение е да е лагер само за политически лагеристки, но са докарани и неполитическите. Лагеристките са около 200, на възраст от 16 до 60 години. Политическите лагеристки са николапетковистки, анархистки, социалдемократки, комунистки-титовистки, противопоставили се на колективизацията селянки, жени, дъщери, майки и сестри на осъдени от „Народния съд”, на индустриалци, на генерали и политици, на избягали в чужбина, съпруги и любовници на чужденци, монахини, журналистки, учителки, чиновнички, работнички, лекарки, медицински сестри, университетски преподавателки, студентки. Между въдворените са балерините Ана Дитрих (омъжена за немец) и Олга Огнянова, джаз певицата Леа Иванова, секретарката на царицата Надя Стоянова, социалдемократката Людмила Славова, чийто избор във ВНС е касиран, Елисавета Попантонова - депутат от БЗНС „Никола Петков”, троцкистката Лиляна Пиринчиева, съпругата на Райко Алексиев - Весела Алексиева, Цветана Цачева – николапетковистка, кандидатка за народен представител. Принудителният труд, който са извършвали, е земеделска работа, производство на тухли, копаене на канали, пренасяне на дървени трупи. Лагерът е закрит на 28 декември 1951 г., когато 150 лагеристки са изпратени към остров Щуреца в Белене, където пристигат на 31 декември.

Бригадата е основната единица на лагерната строева и трудова организация. Състои се от 50 души, които живеят в една барака и работят на един обект. Всяка бригада се дели на 5 звена. Бригадите с лагеристи от една режимна категория съставят чета.

„Бригадите бяха основната организационна структура за разпределение на лагеристите и всяка една от тези бригади имаше един, определен от Култсъвета и разбира се, одобрен от официалната държавна охрана, бригадир, който също беше лагерист, но той беше човекът, който пряко командваше и управляваше бригадата. Не работеше. Живееше заедно с бригадата. Получаваше различна дажба храна и имаше повишени възможности и разрешителни да си купува допълнителна храна от лавката […]. Най-ниското ниво на привилегировани лагеристи бяха бригадирите и те, може би, бяха и най-много, понеже май се събираха около 50 бригади, ако не и малко повече.“ – Никола Даскалов, бивш лагерист в Белене