Малка дървена платформа за пренасяне на различни насипни материали. Носи се от двама души.

Абревиатурата ТВО буквално означава трудово-възпитателно общежитие. Един от най-известните и експлоатирани ТВО-та е лагерът „Белене“. В лагерите хората са въдворявани без съд и присъда. Лагеристът няма присъда. Той е в лагер по решение не на съд, а на Министерство на вътрешните работи (МВР) и това решение не може да бъде оспорвано в съд или където и да е. На лагеристите не им се съобщава срокът, за който са настанени в лагер. Условията в лагерите са мизерни, трудът тежък и продължителен, храната – крайно недостатъчна. 

Tрудово-възпитателни училища (ТВУ) са създадени с презумцията да бъдат възпитателна институция за малолетни и непълнолетни. Преименувани по-късно на Възпитателно училище-интернат (ВУИ).

Трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е земеделска кооперация в Народна република България по съветски модел. ТКЗС-тата са създавани първоначално и по замисъл доброволно, но при масовата колективизация на земята от комунистическия режим се стига до насилствени мерки за изземане на собствеността на голяма част от селските собственици – особено на най-богатите. Колективизацията е етап на съветизацията на страната и представлява отнемане от селските стопани на средствата за производство и ликвидиране на частната собственост върху земята.

Тодор Живков е ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) в периода 1954-1989 г. Нелегален деец на БКП преди 9 септември 1944 г., след преврата той е начело на Щаба на Народната милиция, който ръководи арестите и убийствата без съд и присъда. От 1945 г. е партиен работник, кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП и народен представител. От началото на 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия в София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт и член на ЦК на БКП, а от началото на 1950 г. е секретар на ЦК на БКП. От юни 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. В началото на 1954 г. Червенков напуска поста генерален секретар на ЦК на БКП и постът е закрит, а Живков става първи секретар на ЦК. На Априлския пленум през 1956 г., следвайки политиката на Никита Хрушчов, Живков критикува Червенков за култа към личността и извращенията на сталинизма. Червенков е заменен като министър-председател и Живков поема цялото реално ръководство над БКП и държавата. Въпреки това на него се гледа като на слаба и временна личност, която ще си отиде с падането на Хрушчов от власт. През ноември 1962 г. Живков успява със съветска благословия да отстрани основните си опоненти от партийното и държавно ръководство. През 1963 г. внася в Политбюро предложението за по-тясно сближаване и сливане на България със СССР. Той успява да се хареса на следващия съветски лидер – Брежнев, и през следващите години до 1989 г. неговата власт е непоклатима. Едва при Горбачов проявява не обичайното си послушание, а несъгласие с политиката на перестройка. В условията на изолация на България след т. нар. „Възродителния процес” и започналата политическа трансформация в съветските източноевропейски сателити, той е свален от власт на 10 ноември 1989 г.