Малка дървена платформа за пренасяне на различни насипни материали. Носи се от двама души.

Абревиатурата ТВО буквално означава трудово-възпитателно общежитие. Един от най-известните и експлоатирани ТВО-та е лагерът „Белене“. В лагерите хората са въдворявани без съд и присъда. Лагеристът няма присъда. Той е в лагер по решение не на съд, а на Министерство на вътрешните работи (МВР) и това решение не може да бъде оспорвано в съд или където и да е. На лагеристите не им се съобщава срокът, за който са настанени в лагер. Условията в лагерите са мизерни, трудът тежък и продължителен, храната – крайно недостатъчна. 

Tрудово-възпитателни училища (ТВУ) са създадени с презумцията да бъдат възпитателна институция за малолетни и непълнолетни. Преименувани по-късно на Възпитателно училище-интернат (ВУИ).

Трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е земеделска кооперация в Народна република България по съветски модел. ТКЗС-тата са създавани първоначално и по замисъл доброволно, но при масовата колективизация на земята от комунистическия режим се стига до насилствени мерки за изземане на собствеността на голяма част от селските собственици – особено на най-богатите. Колективизацията е етап на съветизацията на страната и представлява отнемане от селските стопани на средствата за производство и ликвидиране на частната собственост върху земята.

Тодор Живков е ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) в периода 1954-1989 г. Нелегален деец на БКП преди 9 септември 1944 г., след преврата той е начело на Щаба на Народната милиция, който ръководи арестите и убийствата без съд и присъда. От 1945 г. е партиен работник, кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП и народен представител. От началото на 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия в София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт и член на ЦК на БКП, а от началото на 1950 г. е секретар на ЦК на БКП. От юни 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. След началото на десталинизацията, на Шестия конгрес на БКП на 4 март 1954 г. Вълко Червенков отстъпва поста първи секретар на ЦК на БКП на Живков. На Априлския пленум през 1956 г., следвайки политиката на Никита Хрушчов, Живков критикува Червенков за култа към личността и извращенията на сталинизма. Червенков е заменен като министър-председател и Живков поема цялото реално ръководство над БКП и държавата. Въпреки това на него се гледа като на слаба и временна личност, която ще си отиде с падането на Хрушчов от власт. През ноември 1962 г. Живков успява със съветска благословия да отстрани основните си опоненти от партийното и държавно ръководство. През 1963 г. внася в Политбюро предложението за по-тясно сближаване и сливане на България със СССР. Той успява да се хареса на следващия съветски лидер – Брежнев, и през следващите години до 1989 г. неговата власт е непоклатима. Едва при Горбачов проявява не обичайното си послушание, а несъгласие с политиката на перестройка. В условията на изолация на България след т. нар. „Възродителния процес” и започналата политическа трансформация в съветските източноевропейски сателити, той е свален от власт на 10 ноември 1989 г.