Дpъжкa нa бpaдвa или дpугo ceчивo. В спомените си за лагера в Ловеч Кольо Вутев описва един от надзирателите - Шахо, който използа топоришката като оръжие.

Съвършено нова форма на политическа система и държавно управление, възникнала през 20 век. Реализирана е от съветския и китайския комунизъм, германския националсоциализъм и италианския фашизъм (отчасти; Хана Аренд го смята за класическа диктатура). Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху свободата на индивида.

Трайчо Костов Джунев (1897 – 1949) е влиятелен български политик и дългогодишен член на Българската комунистическа партия (БКП). Учи право в Софийския университет, но прекъсва обучението си поради участието си в Първата световна война. След войната работи като стенограф в Народното събрание и се присъединява към БКП през 1920 г. През 1924 г. е арестуван и осъден на осем години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат. Амнистиран през 1929 г., Костов заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в Коминтерна. През 1931 г. се завръща в България с партийни мисии и през 1937 г. става секретар на ЦК на БРП (т.с.). През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, но е освободен след 9 септември 1944 г. След освобождението Костов заема редица високи постове, включително заместник-председател на Министерския съвет и министър на електрификацията. Той е активен участник в репресиите през 1944 – 1949 г. и един от създателите на т.нар. Народен съд. Въпреки лоялността си към партията, през 1949 г. става жертва на вътрешнопартийни чистки. Обвинен в антипартийна дейност и шпионаж, е осъден на смърт след показен процес и екзекутиран на 16 срещу 17 декември 1949 г. Посмъртно е реабилитиран.