„Слънчев бряг“ е лагер край Ловеч. През август 1959 г. Политбюро взима решение за закриване на концлагерите, но дефакто без формално решение и извън закона ТВО „Белене“ е преместено край Ловеч с част от ръководството, персонала и лагеристите. Намира се в каменната кариера край Ловеч. Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг“, е използвано от комунистическите власти като нарицателно за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава. Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени като „хулигани“ (обвинявани за това че носят тесни панталони или слушат западна музика). През септември 1961 г. жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява изключително тежък режим и физическо насилие. От никого не е потърсена наказателна отговорност. Първият шеф на Трудовата група – Ловеч за кратко е полк. Иван Тричков, началник на лагера „Белене“. За началник след това е назначен Петър Гогов, дотогава зам.-началник на лагера „Белене“. От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Ръководството на лагера действа по устни указания на зам. министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, отговарящ за създаването и функционирането на лагера. Спасов е един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков. Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов“. За периода на съществуване на лагера (до април 1962 г.) през него преминават над 1500 души. Официално убитите са 151, но в действителност вероятно са много повече. Лагерът е щял да функционира още дълго време, ако не е било едно бягство на лагеристи от него, които са заловени при опит да напуснат нелегално страната. В хода на разследването те свидетелстват пред разследващите органи, че са избягали от убийствата в лагера край Ловеч. Случаят е докладван на ЦК на БКП. На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тодор Живков нарежда „лагерът да се закрие без да се шуми“. Ръководството е порицано с партийни наказания, а главният отговорник Мирчо Спасов е разкритикуван от Живков за престараване, но в същото време е определен от него като много верен на партията „златен човек“ и не само не е наказан освен с партийно „мъмрене“, а малко по-късно е издигнат във властта като първи заместник-министър на вътрешните работи.

Остров Магарец се намира в близост до гр. Белене. Използван е като секретно гробище на лагера през 1951-1954 г.

Униформен служител на Народната милиция.

Мирчо Спасов е нелегален деец на комунистическата партия и партизанин преди 9 септември 1944 г. След преврата през 1944 г. е начело на оперативна група, която извършва арести и убийства на хора без съд и присъда. След това се издига и заема ръководни постове в Държавна сигурност и МВР. Превръща се в едноличен ръководител на лагерите в Белене и Ловеч от 1957 до 1962 г. Той е основен обвиняем по делото за престъпленията в лагерите в Ловеч и Скравена. Умира през 1993 г., месец след началото на процеса.

Бригадирското движение в Народна Република България е организирано мобилизиране и използване на младежи (ученици, студенти, войници) или работници за извършване на определена работа в стопанството или по инфраструктурата на страната.