Привърженик на анархизма и/или член на някоя от множеството ляво-радикални анархокомунистически или анархосиндикални групи в България. Преследвани преди 9 сепетмвру 1944 г., те имат богат нелегален опит, заради което са от първите обекти на репресиите на комунистите след 1944 г.

Априлският пленум е заседание на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), проведено в края на април 1956 г. То е ключово събитие в българската политическа история и бележи началото на т.нар. „Априлска линия“ в управлението на партията. Пленумът е свикан в контекста на десталинизацията, започната в Съветския съюз след 20-ия конгрес на КПСС, където култът към личността на Сталин е остро критикуван. В България този процес е насочен срещу авторитарното управление на Вълко Червенков, който по това време е лидер на БКП. На пленума Тодор Живков се утвърждава като водеща фигура в партията и започва постепенна замяна на Червенков. Призовават се за „демократизъм“ в рамките на социалистическата система и за прекратяване на най-крайните сталинистки практики, макар реална либерализация да не настъпва. Априлският пленум е символ на преход към по-умерен социализъм, адаптиран към новите съветски политики, и остава важна повратна точка в управлението на БКП.

Бараката е жилищно помещение за лагеристите. В лагера „Белене“ бараките обикновено са построени от преплетени върбови клони, измазани с кал и покрити със слама или папур.

Българската комунистическа партия е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г. до 1990 г. Политбюро на ЦК на БКП е най-висшият колективен орган на партията, който взима основните политически решения.

Лагерът за жени в с. Босна, Силистренско, е част от концлагерния комплекс на ТВО „Ножарево”. Създаден е през лятото на 1946 г., когато тук са доведени жените от лагера за жени в Петропавловския манастир край Лясковец. Първоначалното намерение е да е лагер само за политически лагеристки, но са докарани и неполитическите. Лагеристките са около 200, на възраст от 16 до 60 години. Политическите лагеристки са николапетковистки, анархистки, социалдемократки, комунистки-титовистки, противопоставили се на колективизацията селянки, жени, дъщери, майки и сестри на осъдени от „Народния съд”, на индустриалци, на генерали и политици, на избягали в чужбина, съпруги и любовници на чужденци, монахини, журналистки, учителки, чиновнички, работнички, лекарки, медицински сестри, университетски преподавателки, студентки. Между въдворените са балерините Ана Дитрих (омъжена за немец) и Олга Огнянова, джаз певицата Леа Иванова, секретарката на царицата Надя Стоянова, социалдемократката Людмила Славова, чийто избор във ВНС е касиран, Елисавета Попантонова - депутат от БЗНС „Никола Петков”, троцкистката Лиляна Пиринчиева, съпругата на Райко Алексиев - Весела Алексиева, Цветана Цачева – николапетковистка, кандидатка за народен представител. Принудителният труд, който са извършвали, е земеделска работа, производство на тухли, копаене на канали, пренасяне на дървени трупи. Лагерът е закрит на 28 декември 1951 г., когато 150 лагеристки са изпратени към остров Щуреца в Белене, където пристигат на 31 декември.