Трайчо Костов Джунев (1897 – 1949) е влиятелен български политик и дългогодишен член на Българската комунистическа партия (БКП). Учи право в Софийския университет, но прекъсва обучението си поради участието си в Първата световна война. След войната работи като стенограф в Народното събрание и се присъединява към БКП през 1920 г. През 1924 г. е арестуван и осъден на осем години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат. Амнистиран през 1929 г., Костов заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в Коминтерна. През 1931 г. се завръща в България с партийни мисии и през 1937 г. става секретар на ЦК на БРП (т.с.). През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, но е освободен след 9 септември 1944 г. След освобождението Костов заема редица високи постове, включително заместник-председател на Министерския съвет и министър на електрификацията. Той е активен участник в репресиите през 1944 – 1949 г. и един от създателите на т.нар. Народен съд. Въпреки лоялността си към партията, през 1949 г. става жертва на вътрешнопартийни чистки. Обвинен в антипартийна дейност и шпионаж, е осъден на смърт след показен процес и екзекутиран на 16 срещу 17 декември 1949 г. Посмъртно е реабилитиран.

Управлението за безопасност и охрана (УБО, Пето управление) е подразделение на Държавна сигурност на България, натоварено с охраната и битовото обслужване на висшите функционери на тоталитарния комунистически режим. То е управлението на Държавна сигурност с най-голям брой служители, а размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 г. членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е около 200 лева). 

Унгарското въстание от 1956 г. е антисъветско и антикомунистическо въстание, което продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.

Така българският комунистически режим нарича младежите, които обвинява в подражание на западния стил на живот и облекло, в безделничество и аморалност.

Началник на Втори обект на ТВО „Белене“ през 1958-1959 г. Зам.началник на лагера в Ловеч. След 1990 г. е следствен и обвиняем за 6 убийства в Ловешкия лагер. Делото е прекратено поради изтекла давност.