Това е вид оперативно дело в Държавна сигурност, което представлява най-широко разпространения способ, използван от ДС за тотален контрол върху обществото. Образува се за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност. Тези лица са обособени в следните категории: бивши индустриалци, едри търговци, кулаци, буржоазни народни представители, царедворци, царски дипломати, висши служители от държавния апарат, ръководители и дейци на буржоазните партии, издатели и журналисти; бивши ръководители и активни членове на фашистки организации; бивши царски офицери и разузнавачи; бивши полицейски началници, разузнавачи, техни сътрудници и много други.

Дѝга се нарича защитна земна или каменна стена, изградена с цел предотвратяване на наводняването на застрашени от заливане земи. На остров Персин една от основните задължения на лагеростите е построяването на дига, която да предпазва от честите наводнявания на острова.

​Димитър Георгиев Пенчев (роден на 14 февруари 1937 г. в село Чарда, област Ямбол) е български земеделец, политически затворник и депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990–1991). Произхожда от богато земеделско семейство и още като ученик в Ямбол организира кръжок за изучаване на историята на БЗНС, вдъхновен от идеите на Никола Петков. През 1958 г., по време на военната си служба, е вербуван от военното контраразузнаване на Държавна сигурност под псевдонима „БЛАГОЕВ“. По собствените му думи, използва тази позиция, за да защитава свои съмишленици, предоставяйки подвеждаща информация на службите. ​ През 1961 г. е арестуван и осъден на смърт заради отказа си да признае официалния БЗНС и подкрепата си за опозиционния земеделски съюз. Присъдата е заменена с лишаване от свобода, което изтърпява в Старозагорския затвор, където участва в бунт и е подложен на тежки наказания. След освобождаването си през 1964 г., опитва да избяга в Турция през 1967 г., но е заловен и осъден на 9 години затвор. През 1985 г. отказва да сътрудничи отново на ДС и е въдворен в лагера Белене. Благодарение на международна кампания, организирана от приятели и правозащитници във Франция, през 1987 г. получава разрешение да емигрира със семейството си. След промените през 1989 г. се завръща в България и става депутат от СДС. През 2011 г. издава мемоарната си книга „Идеалната жертва“, в която разказва за своята борба срещу комунистическия режим.

"Доброволен отряд на трудещите се" (ДОТ) е паравоенна организация в България през 1956 – 1990 година. Постъпвайки в ДОТ, доброволецът получаваше карта, наподобяваща тези на полицейските служители и червена лента с надпис „Отрядник“. Членовете на групите, подбирани сред особено лоялните към режима, получава автоматично оръжие и униформи и провеждат учения и публични демонстрации, целящи сплашване на населението. През 60-те години на отрядите се възлагат и полицейски функции, като контрол върху битовата престъпност, охрана на обществени обекти и преследване на „хулигански прояви“. Членството в тях е свързано с обществени привилегии.

Държавна сигурност (ДС) е бивша българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, активна в периода 1925 – 1990 г. Тя е основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на Българската комунистическа партия. По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва модела на съветските служби за сигурност.