[email protected]
Речник
Добре дошли в нашия пояснителен речник! Тук ще откриете информация за думи, събития, места, специфични понятия и личности, които днес са рядко срещани или малко познати. Този речник е предназначен за справка, докато разговаряте с оцелелите от лагера.
Как работи? По подразбиране са заредени всички думи в речника. За да филтрирате думите по определена буква, просто натиснете съответния бутон и ще видите само значенията на думите, започващи с тази буква. Натиснете бутона отново, за да се върнете към пълния списък. Освен това, имате възможност да търсите и по ключова дума.
Събитие/място/понятие/личност
Пояснение
Изолатор / карцер
Пояснение
Барака, яма или землянка за наказаните с изолация. В Белене след май 1953 г. това е землянка - подземен бункер с голяма влажност, подземни води и кал, без вентилация.
Изселване
Пояснение
Към пролетта на 1953 г. 24 000 души са изселени от домовете си в далечни провинциални райони. Тази мярка е прилагана от МВР без съд и присъда.
КАПО
Пояснение
Жаргонно наименование на лагерист в нацистките концлагери, който е натоварен с дребни административни и стопански функции. В системата на българските лагери еквивалентна „длъжност“ е член на Култсъвета.
Колективизация
Пояснение
Колективизацията, започната в България след завземането на властта от Отечествения фронт, представлява насилствено отнемане на частната собственост и повсеместно обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология – пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Голяма част от попадналите в лагер лагеристи в първите години на режима са именно селяни, които отказвали да се включат в ТКЗС-тата или с други думи – отказвали да се откажат от нивата си.
Комитетът за държавна сигурност (КДС)
Пояснение
Комитетът за държавна сигурност (на руски: Комите́т госуда́рственной безопа́сности, КГБ) е името на основната служба за сигурност, разузнавателна служба и служба на тайната полиция в Съветския съюз от 13 март 1954 до 6 ноември 1991.
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. През 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер „Щурчето“), където остава до април 1952 г.
След излизането си от лагерите е многократно разселвана. Цветана Джерманова почина през 2024 г. на 95 годишна възраст в родното си село.
Никола Даскалов
8 месеца в лагера в Белене
Провинение: син на областен директор в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив.
След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт.
Разстрелян е на 10.02.1945 г. Никола и майка му са изселени от София. По-късно Никола е изпратен в Белене.
Кольо Вутев
42 дни в лагера край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в село Торос. Въдворен е едва 18-годишен без съд и присъда в лагера край Ловеч, познат още като „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че по думите на самия Кольо, баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на т. нар. ТКЗС, а неговият дядо е бил кмет на селото. Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст през 2022 г.
Тодор Анастасов
7 месеца и 1 седмица в лагера в Белене
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден 23.09.1932 година в гр. Плевен в семейство на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград. През ноември 1951 г. заедно с двама приятели прави неуспешен опит да напусне България и заради това той е арестуван и изпратен за 2 години в Белене, без присъда. След смъртта на Сталин през август 1953 г. лагерът е закрит и той излежава само 7 месеца. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а по-късно през 1963 година става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.
Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.
Величко Велев
3 години в лагера в Белене
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор. Още като ученик, Величко подпомага активно горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е през април 1951 година и в продължение на 6 месеца е подлаган на системен побой, глад и тормоз в затвора. В много лошо физическо състояние, Величко Велев е изпратен в лагера „Белене“ без присъда през октомври 1951 година, където остава до септември 1953 година.
Цветко Георгиев
3 години в лагери и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“. Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая на процеса Цветко получава 12 години затвор. Въдворен в Белене през октомври 1953 г., Цветко остава там до май 1955 г., когато е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. После го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен през юли 1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи тежък физически труд, работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица. След 1989-а година е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и е съветник на неговия лидер. Заместник-председател е на съюза на репресираните.
