Мехмед Тюркер е български гражданин с турски произход, роден на 20 май 1950 год. в село Синделци, Кърджалийско. Роден е в семейство на земеделци. Баща му е религиозно лице. Детството му преминава в тежки условия на недоимък. От двама братя и три сестри, единствен той завършил висше образование.

През 1968 г. завършва гимназия, но не успява веднага да бъде приет в университет. Започва работа като учител в село Аталан, но скоро след това получава повиквателна за казармата. Заради здравословен проблем е освободен от военна служба по болест.

Завършва специалност „Турски език и литература“ във Факултета по западни езици на Софийския университет. След дипломирането си работи като учител по география в различни села в Кърджалийския регион. Той публикува статии и разкази на турски и български език в различни вестници и списания като се подписва с рожденното си име - Мехмед Халилов. 

В края на 1984 г., по време на насилствената асимилационна кампания срещу турското малцинство в България, Тюркер е арестуван заради несъгласието си с правителствената политика. Изпратен е в лагера Белене, където прекарва 485 дни. След това е задържан още една година в затвора в Бобовдол. През 1987 г. е освободен, но изпратен на 16-месечно изгнание в село Драговищица, Кюстендилско.

През май 1989 г., заедно със семейството си, е принудително изселен първо във Виена, а след това в Турция, като на 31 май пристига в Истанбул с полет, организиран от турската държава. Още с пристигането си започва работа като журналист във вестник „Türkiye Gazetesi“, където работи в продължение на десетилетие. Сътрудничи също на списание „Ekovitrin“ и на телевизионната програма „Ekovizyon“ по Канал 7.

Публикува серия от статии за преживяното в лагерите, а по-късно издава книгата си „Зулмът в огнения кръг – Белене“.

Мехмед Тюркер е автор на множество книги – автобиографични, критически и художествени. Сред тях се открояват: Zulmün Ateş Çemberi – Belene (2002), Gölgedeki Kahraman (2003) и др.)

В книгата си Belene Adası Тюркер описва драмата на турците, изпратени в лагера Белене по време на репресиите срещу малцинствата в края на XX век. Произведението се основава на личния му опит – почти четири години, прекарани в лагер и изгнание.

През 2008 г. става главен редактор на списание „Румелия“, издавано от Koşukavak Turizm, което съществува до 2020 г. След това се насочва и към документалното кино, като създава филмите: Неугасимият факел – Нури Тургут Адали и Неуспокоеното перо – Йомер Осман Ерендорук

Животът и дейността на Мехмед Тюркер са символ на съпротивата на турското малцинство в България срещу асимилационните политики и стремежа към запазване на културната и етническата идентичност.