Теми за разговор

*Софтуерът за виртуални разговори с оцелели от Белене е все още ДЕМО - в процес на доработка.
 

Медмед е бил в комунистическия лагер за принудителен труд на остров „Персин“ край Белене. Той може да отговори на над 200 въпроса за събития от детството си, възгледите си, престоя в лагерите и тоталитарния режим. Ето и няколко примерни въпроса, които можете да му зададете:

  • На колко години бяхте, когато Ви арестуваха?
  • Как и кога Ви арестуваха?
  • След разпита какво се случи с Вас?
  • На кои обекти сте били в лагера?
  • Каква работихте в лагера „Белене"?
  • Имахте ли свижданията?
  • По време на свижданията предавахте ли си тайно съобщения и писма?
  • Кой е най-яркият Ви спомен от лагера?
  • Имали ли сте контакт с местните?
  • За какво разговаряхте по между си?
  • Каква беше охраната в лагера?
  • Имаше ли насилие и какво беше то?
  • Опитаха ли се Ви вербуват за агент на ДС?
  • Децата Ви знаехте ли за престоя Ви в „Белене"?
  • Страх ли Ви беше от нещо?
Как да разговаряте
1. За да започнете разговор, натиснете и задайте въпроса си или го напишете в полето и натиснете
2. Алгоритъмът ще избере видео със съответно на Вашия въпрос съдържание и ще го пусне.
3. Ако не се намери видео с подходящо съдържание, в прозореца за чат ще Ви се предложи видео с най-близкото съдържание до това, което Ви интересува. Вие можете да го пуснете или да откажете.
4. Можете да спрете видеото с и да го превъртите докрай с
5. За да видите тази инструкция отново, след като сте я затворили, пак натистенте бутона „Как да водите разговор“.
Как да водите разговор
Разговор с Мехмед Тюркер
Може би:
За Мехмед Тюркер

4 години в лагери и изселничество
Провинение: притежание на турска музика и литература

Ние в „Белене“, човек да бъде там или да е минал оттам, за един турчин това беше въпрос на чест, въпрос на гордост.

Мехмед Тюркер е български гражданин с турски произход, роден на 20 май 1950 год. в село Синделци, Кърджалийско. Роден е в семейство на земеделци. Баща му е религиозно лице. Детството му преминава в тежки условия на недоимък. От двама братя и три сестри, единствен той завършил висше образование.

 

През 1968 г. завършва гимназия, но не успява веднага да бъде приет в университет. Започва работа като учител в село Аталан, но скоро след това получава повиквателна за казармата. Заради здравословен проблем е освободен от военна служба по болест.

 

Завършва специалност „Турски език и литература“ във Факултета по западни езици на Софийския университет. След дипломирането си работи като учител по география в различни села в Кърджалийския регион. Под псевдонима Мехмед Халилов публикува статии и разкази на турски и български език в различни вестници и списания.

 

В края на 1984 г., по време на насилствената асимилационна кампания срещу турското малцинство в България, Тюркер е арестуван заради несъгласието си с правителствената политика. Изпратен е в лагера Белене, където прекарва 485 дни. След това е задържан още една година в затвора в Бобовдол. През 1987 г. е освободен, но изпратен на 16-месечно изгнание в село Драговищица, Кюстендилско.

 

През май 1989 г., заедно със семейството си, е принудително изселен първо във Виена, а след това в Турция, като на 31 май пристига в Истанбул с полет, организиран от турската държава. Още с пристигането си започва работа като журналист във вестник „Türkiye Gazetesi“, където работи в продължение на десетилетие. Сътрудничи също на списание „Ekovitrin“ и на телевизионната програма „Ekovizyon“ по Канал 7.

 

Публикува серия от статии за преживяното в лагерите, а по-късно издава книгата си „Зулмът в огнения кръг – Белене“.

 

Мехмед Тюркер е автор на множество книги – автобиографични, критически и художествени. Сред тях се открояват: Zulmün Ateş Çemberi – Belene (2002), Gölgedeki Kahraman (2003) и др.)

 

В книгата си Belene Adası Тюркер описва драмата на турците, изпратени в лагера Белене по време на репресиите срещу малцинствата в края на XX век. Произведението се основава на личния му опит – почти четири години, прекарани в лагер и изгнание.

 

През 2008 г. става главен редактор на списание „Румелия“, издавано от Koşukavak Turizm, което съществува до 2020 г. След това се насочва и към документалното кино, като създава филмите: Неугасимият факел – Нури Тургут Адали и Неуспокоеното перо – Йомер Осман Ерендорук

 

Животът и дейността на Мехмед Тюркер са символ на съпротивата на турското малцинство в България срещу асимилационните политики и стремежа към запазване на културната и етническата идентичност.

...най-важното беше, че ни се посегна на националното чувство. Иначе лично на мен най-тежкото беше да очаквам вестта за раждането на жена ми, за раждането на първата рожба.

Учител в с. Синделци 1973-79
Изселен в село Драговищица, Кюстендилско
Семейно посещение в интернираното село Драговищица,1988 г.
С подкрепата на
С натискане на бутона „Приемам“, Вие давате съгласието си за използването на „бисквитки“, докато сте на този уебсайт. За да научите повече за това как „бисквитките“ се използват и управляват, моля, вижте нашата Политика за поверителност.