Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско.

Според архивите на ДС е вербуван на 16-годишна възраст чрез изнудване. Обещавано му е, че така баща му ще бъде освободен от затвора. Пет години по-късно е снет от отчет, защото не дава никаква информация.

През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.

През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.

След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.

През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.

Алфред Фосколо е роден на 24 април 1942 г. в София в семейството на българка и французин. През 1949г. семейство Фосколо е принудено да напусне България след установяването на българския тоталитарен режим и заживява в покрайнините на Париж.

След 1958 г. Алфред получава право да пътува до България, където прекарва летните си ваканции. Така той се запознава с новата реалност в страната, както и среща недоволни от режима сподвижници, с които през 1968 г. разпространява печатни позиви срещу Комунистическата партия.

Арестуван за позивите на 28 август 1968 г., Алфред е осъден като шпионин на 15 години, от които излежава три в Старозагорския затвор. След дипломатически натиск излиза от затвора на 30 април 1971 г. и напуска България две седмици след това. Връща се, за да изведе нелегално любимата си от страната, което постига със сложен и рискован план.

След установяването си във Франция, Алфред Фосколо активно сътрудничи на групи, борещи се за човешки права в България, и спомага за извеждането от страната и на други политически затворници. Понастоящем живее в София.

Мехмед Тюркер е български гражданин от турски произход, роден на 20 май 1950 г. в село Синделци, област Кърджали. Завършва гимназия в Крумовград и следва турска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работи като учител в района, където се сприятелява с писателя-активист Юмер Осман Ерендорук. Това познанство води до неговото задържане и разследване.

На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. След освобождаването му е преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.

Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, множество статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.