„Затвори и наказателни лагери” от 1979 г. е парижко издание на Българското освободително движение (БОД) – емигрантска организация, създадена от опозиционни земеделци в изгнание през първата половина на 70-те години на ХХ век. Тя е издадена в две книги, като първата е посветена на затворите в комунистическа България. Книга първа крие изключително ценна информация за затворническата система в България след 9 септември 1944 г.

"Роден е на 15 май 1931 година в село Каравелово. Завършва в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Умира през 2017 г. От януари 1951 до декември 1960 г. е в затвора по политически причини. Настоявал е за разрешаване дейността на БЗНС ""Никола Петков"". През 1950 г. е принуден да се укрива заради участие във възстановяване на ЗМС, а следващата година е заловен и осъден на 15 години. За същата си дейност по-големите му 2 братя са осъдени на смърт и разстреляни в 1 ден. По онова време бащата излежава 5-годишна присъда на остров Белене. Почива в затвора. Третият му брат също е репресиран. В затвора Димитър Баталов често е малтретиран. При спешна нужда (спукан апендикс и последвала остра криза) около него се оказват 2 затворници лекари - д-р Петър Дертлиев и д-р Никола Грозев, които при полеви условия и подръчни средства му правят операция и го спасяват."

„Във вихъра на борбата“ е сборника с документални разкази и стихове, публикувани в Париж през 1979 г. от Никола П. Вълов (Бежански) (1930-1993), който е български земеделец. Завършва гимназия в Плевен, пише стихове и тренира бокс. Той е най-младият политически затворник измежду водачите на БЗНС „Никола Петков“. След като отлежава половината от присъдата си е амнистиран, но непрекъснато е следен и привикван от ДС. През 1974 г. емигрира в Италия, после се установява в Париж.

Преживените ужаси в югославските затвори и концлагери Блага Божинова описва първоначално в поредица от спомени, които излизат от печат в българската преса, като заради големия интерес и отзиви накрая са издадени и в книга - „Изповед от Титовия „рай“ от 1992 г. и по-дълъг вариант „Жертвено поколение“ от 1996 г. В своите спомени освен за жестоките сръбски инквизиции Божинова говори и за налагания от сърбите в Македония македонизъм, целящ да пречупи и денационализира македонските българи .

ТВО означава „трудововъзпитателно общежитие". За методите на възпитание ще прочетете в тази книга. Уверявам ви, че няма да ви е леко. И не само заради ужасите, които ви причакват на всяка страница. А и заради страшния въпрос: ,,3ащо бе всичко това?" И заради още по-страшния: „В какъв свят живяхме досега всички ние?" Отговорът е: „В лагера. В соц-конц-лагера". Телените мрежи, които ограждаха Народна република България, са същите, които ограждат човешкото безумие край Ловеч, на остров Персин, в лагерите Куциян, Богданов дол, Ножарево, Скравена и на още доста места. Концлагерите са просто концентрат на всичко онова, което характеризира действителността във все по-бившия ни социалистически лагер.