[email protected]
Резервирай тур
Местоположение на Белене
Град Белене се намира на брега на река Дунав, на 64 км в североизточна посока от областния център Плевен. Разстояния при пътуване с автомобил: София 220 км, Пловдив 350 км, Варна 275 км, Бургас 325 км, Русе 109 км. Места за хранене и настаняване в Белене можете да разгледате тук
Обекти, които Ви предлагаме да посетите в Белене
Избрахме най-важните и атрактивни според нас 10 места в Белене и на съседните острови. Те са отбелязани на картата в бяло. Можете да ги посетите както виртуално, като кликнете върху точките, така и на живо. Осем от обектите са свързани с историята на лагера „Белене”. Три - с местни забележителности. При натискане всяка от белите точки предоставя визуално привлекателна и обширна информация за обекта. Номерацията на обектите е тематична. Те могат да бъдат разгледани или посетени в различен ред.
Препоръки при посещение на живо
Можете да организирате сами посещението си. За островите обаче нашата препоръка е да се обърнете за помощ към местен гид. На остров Персин има действащ затвор и за да го посетите, се изисква разрешение от Министерство на правосъдието. Гидът ще уреди достъпа вместо Вас. Той ще организира за Вас и пътуване с лодки до други места на островите. За да заявите посещение с гид, е необходимо да резервирате тур.
Турове, които предлагаме
За Ваше удобство заедно с гидовете сме подготвили три тура и комбинации от тях, които включват почти всички обозначени места. Можете да изберете според това какви са интересите Ви и с колко време разполагате. Цената на посещението ще заплатите директно на Вашия гид. Фондация „Софийска платформа“ не получава никакви средства от Вашето посещение в Белене.
Кратък тур
Краткият тур ще ви заведе до основните места от историята на лагера „Белене“ (Обект 1, 2 и 3). Турът също така ще ви запознае с част от природния парк „Персина“ и неговото невероятно биоразнообразие, както и с построения през 1860 г. католически храм „Рождение на Блажена Дева Мария“. Продължителността на тура е около 2-2,5 часа. Той започва от Католическата църква, където има уреден паркинг и достъп до питейна вода. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени в краткия тур можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 35 лева на човек (за деца до 10 години е безплатно)
Дълъг тур
Дългият тур надгражда маршрута на краткия тур, като добавя две допълнителни дестинации – античната римска митница „Димум“ и т. нар. бараки на хулиганите от системата на лагера „Белене“. Продължителността на тура е около 3 до 4 часа. Той започва от Католическата църква, където има уреден паркинг и достъп до питейна вода. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени в дългия тур можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 40 лева на човек (за деца до 10 години е безплатно)
Воден тур
Водният тур ще ви даде възможност да обиколите с лодка част от дунавските острови около Белене. Турът включва островите Магареца и Персин, които са както част от природния парк „Персина“, така и от някогашния комунистически лагер. Продължителността на тура е около 1 до 2 часа. Той започва от плажа пред хотел „Престиж“. Посетители под 18 год. се допускат само с родител, настойник/попечител или учител. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени във водния тур, можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 130 лева на лодка (лодката побира до трима души, освен капитана)
Резервирай тур
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04. 1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана заедно и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. След
комунистическия преврат е разстрелян от Народния съд през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема
длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична
община.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
СТАРТ: Католическа църква „Рождение на блажена Дева Мария“/Светилище на Евгений Босилков
В Белене живее една от най-големите католически общности в България. Църквата е най-старата сграда в Белене – построена е през 1860 г. Тя служи и за светилище в памет на монсеньор Евгений Босилков – убит от комунистическата власт през 1952 г. заедно с отец Павел Джиджов, отец Камен Вичев и отец Йосеф Шишков.
Към преживяването
Обект 1 от лагера „Белене“
Два са основните лагерни обекти, които съществуват през всички периоди на лагера (1949-1987 г.) – Обект 1 и Обект 2. Първи обект е най-близкият до моста между Белене и о. Персин. Служи за настаняване на лагеристите. Изграждането му започва през юли 1949 г. и първоначално там има бараки и землянки за около 300 души. Към 1952 г. броят на настанените тук е вече около 2000 души.
Към преживяването
Обект 3 – Кравефермата
Лагеристите полагат тежък принудителен физически труд ежедневно.
На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.
Към преживяването
На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.
Обект 2 от лагера „Белене“ – най-запазената част (3D)
Обект 2 е един от двата лагерни обекта, заедно с Обект 1, които съществуват през всички периоди на лагера. Отдалечен е на 12 км на града и е обграден от блата. В най-пренаселените периоди там са настанени по няколко хиляди души. В Обект 2 са концентрирани „най-закоравелите врагове“ на режима - министри, генерали, членове на опозицията, лекари, аристокрация. Заедно с тях са и хиляди български земеделци, отказали да участват в колективизацията.
*Понастоящем на мястото на Обект 2 са останките от сгради от по-късен етап на лагера. Във видеото ще видите тях, както и виртуална възстановка на първоначалния изглед на сградите в обекта от края на 40-те и 50-те години.
Към преживяването
*Понастоящем на мястото на Обект 2 са останките от сгради от по-късен етап на лагера. Във видеото ще видите тях, както и виртуална възстановка на първоначалния изглед на сградите в обекта от края на 40-те и 50-те години.
Бараките на хулиганите (3D)
Бараката на „хулиганите“ представлява обори за животни в близост до Обект 2. Taм, в началото на 1958 г., след голяма акция, предназначена да демонстрира силата на режима както пред вътрешните му врагове, така и пред неговите функционери, са откарани 1700 „хулигани“. Тоталитарният режим определя като такива младежи, които харесват западната музика, облекло и начин на живот. Сред въдворените в „хулиганския обект“ има и множество непълнолетни момчета и момичета под 18-годишна възраст.
*Във видеото ще видите актуалното състояние на „хулиганския обект“ заедно с виртуална възстановка на оригиналния изглед на бараките от 50-те години.
Към преживяването
*Във видеото ще видите актуалното състояние на „хулиганския обект“ заедно с виртуална възстановка на оригиналния изглед на бараките от 50-те години.
Остров Предела – гробището
През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца. Остров Предела е определен за секретно гробище на затвора през 1954 г. Тук са погребвани и убитите и загиналите в Ловешкия лагер. Лагерният жаргон с трагична ирония назовава този остров „Шести обект“.
Към преживяването
Природен парк „Персина“
Историята на Белене не започва и свършва с лагера. Тук е природният парк „Персина”, който е дом на къдроглавия пеликан и още стотици други птици. На фона на залязващото слънце и порозовелия Дунав природният парк е магическа гледка.
Природният парк е обявен за защитена зона през 2000 г. и включва остров Персин, всички други български острови в тази част на Дунав, както и територии от Свищовско-Беленската низина. Паркът има територия от 217 км² и е изключително важен за опазването на биоразнообразието по Дунав.
Към преживяването
Природният парк е обявен за защитена зона през 2000 г. и включва остров Персин, всички други български острови в тази част на Дунав, както и територии от Свищовско-Беленската низина. Паркът има територия от 217 км² и е изключително важен за опазването на биоразнообразието по Дунав.
Антична римска митница „Димум“
Белене има вековна история. Античното селище вероятно възниква около края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр. От това време са и сведенията за съществуване на римска митница Димум. Името вероятно идва от тракийското племе „димензи“, населявало региона.
Към преживяването
Остров Щуреца
Между 1951 и 1953 г., без съд и присъда, без извършено престъпление тук са настанявани принудително жените в лагера „Белене“ – това е т. нар. IV обект. След този период жените са преместени на остров „Персин“, където са мъжете.
Към преживяването
Остров Магареца – гробището
През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца, а след това - на остров Предела.
Към преживяването
