В Белене живее една от най-големите католически общности в България. Църквата е най-старата сграда в Белене – построена е през 1860 г. Тя служи и за светилище в памет на монсеньор Евгений Босилков – убит от комунистическата власт през 1952 г. заедно със отец Павел Джиджов, отец Камен Вичев и отец Йосеф Шишков.

Два са основните лагерни обекти, които съществуват през всички периоди на лагера (1949-1987 г.) – Обект 1 и Обект 2. Първи обект е най-близкият до моста между Белене и о. Персин. Служи за настаняване на лагеристите. Изграждането му започва през юли 1949 г. и първоначално там има бараки и землянки за около 300 души. Към 1952 г. броят на настанените тук е вече около 2000 души.

Лагеристите полагат тежък принудителен физически труд ежедневно.

На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.

През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца. Остров Предела е определен за секретно гробище на затвора през 1954 г. Тук са погребвани и убитите и загиналите в Ловешкия лагер. Лагерният жаргон с трагична ирония назовава този остров „Шести обект“.

Белене има вековна история. Античното селище вероятно възниква около края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр. От това време са и сведенията за съществуване на римска митница Димум. Името вероятно идва от тракийското племе „димензи“, населявало региона.

Между 1951 и 1953 г., без съд и присъда, без извършено престъпление тук са настанявани принудително жените в лагера „Белене“ – това е т. нар. IV обект. След този период жените са преместени на остров „Персин“, където са мъжете.

През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца, а след това - на остров Предела.