Тодор Живков е ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) в периода 1954-1989 г. Нелегален деец на БКП преди 9 септември 1944 г., след преврата той е начело на Щаба на Народната милиция, който ръководи арестите и убийствата без съд и присъда. От 1945 г. е партиен работник, кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП и народен представител. От началото на 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия в София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт и член на ЦК на БКП, а от началото на 1950 г. е секретар на ЦК на БКП. От юни 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. След началото на десталинизацията, на Шестия конгрес на БКП на 4 март 1954 г. Вълко Червенков отстъпва поста първи секретар на ЦК на БКП на Живков. На Априлския пленум през 1956 г., следвайки политиката на Никита Хрушчов, Живков критикува Червенков за култа към личността и извращенията на сталинизма. Червенков е заменен като министър-председател и Живков поема цялото реално ръководство над БКП и държавата. Въпреки това на него се гледа като на слаба и временна личност, която ще си отиде с падането на Хрушчов от власт. През ноември 1962 г. Живков успява със съветска благословия да отстрани основните си опоненти от партийното и държавно ръководство. През 1963 г. внася в Политбюро предложението за по-тясно сближаване и сливане на България със СССР. Той успява да се хареса на следващия съветски лидер – Брежнев, и през следващите години до 1989 г. неговата власт е непоклатима. Едва при Горбачов проявява не обичайното си послушание, а несъгласие с политиката на перестройка. В условията на изолация на България след т. нар. „Възродителния процес” и започналата политическа трансформация в съветските източноевропейски сателити, той е свален от власт на 10 ноември 1989 г.

Дpъжкa нa бpaдвa или дpугo ceчивo. В спомените си за лагера в Ловеч Кольо Вутев описва един от надзирателите - Шахо, който използа топоришката като оръжие.

Съвършено нова форма на политическа система и държавно управление, възникнала през 20 век. Реализирана е от съветския и китайския комунизъм, германския националсоциализъм и италианския фашизъм (отчасти; Хана Аренд го смята за класическа диктатура). Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху свободата на индивида.

Управлението за безопасност и охрана (УБО, Пето управление) е подразделение на Държавна сигурност на България, натоварено с охраната и битовото обслужване на висшите функционери на тоталитарния комунистически режим. То е управлението на Държавна сигурност с най-голям брой служители, а размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 г. членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е около 200 лева). 

Унгарското въстание от 1956 г. е антисъветско и антикомунистическо въстание, което продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.