Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в село Торос. Въдворен е едва 18-годишен без съд и присъда в лагера край Ловеч, познат още като „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че по думите на самия Кольо, баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на т. нар. ТКЗС, а неговият дядо е бил кмет на селото. Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст през 2022 г.

Тодор Анастасов (1932-2023) е роден 23.09.1932 година в гр. Плевен в семейство на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград. През ноември 1951 г. заедно с двама приятели прави неуспешен опит да напусне България и заради това той е арестуван и изпратен за 2 години в Белене, без присъда. След смъртта на Сталин през август 1953 г. лагерът е закрит и той излежава само 7 месеца. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а по-късно през 1963 година става научен сътрудник в БАН. След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.

Тодор почина в края на декември 2023 г. на 91 годишна възраст.

Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор. Още като ученик, Величко подпомага активно горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации. Арестуван е през април 1951 година и в продължение на 6 месеца е подлаган на системен побой, глад и тормоз в затвора. В много лошо физическо състояние, Величко Велев е изпратен в лагера „Белене“ без присъда през октомври 1951 година, където остава до септември 1953 година.

Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“. Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая на процеса Цветко получава 12 години затвор. Въдворен в Белене през октомври 1953 г., Цветко остава там до май 1955 г., когато е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. После го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен през юли 1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи тежък физически труд, работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица. След 1989-а година е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и е съветник на неговия лидер. Заместник-председател е на съюза на репресираните.