В Белене живее една от най-големите католически общности в България. Църквата е най-старата сграда в Белене – построена е през 1860 г. Тя служи и за светилище в памет на монсеньор Евгений Босилков – убит от комунистическата власт през 1952 г. заедно с отец Павел Джиджов, отец Камен Вичев и отец Йосеф Шишков.

Два са основните лагерни обекти, които съществуват през всички периоди на лагера (1949-1987 г.) – Обект 1 и Обект 2. Първи обект е най-близкият до моста между Белене и о. Персин. Служи за настаняване на лагеристите. Изграждането му започва през юли 1949 г. и първоначално там има бараки и землянки за около 300 души. Към 1952 г. броят на настанените тук е вече около 2000 души.

Лагеристите полагат тежък принудителен физически труд ежедневно.

На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.

Обект 2 е един от двата лагерни обекта, заедно с Обект 1, които съществуват през всички периоди на лагера. Отдалечен е на 12 км на града и е обграден от блата. В най-пренаселените периоди там са настанени по няколко хиляди души. В Обект 2 са концентрирани „най-закоравелите врагове“ на режима - министри, генерали, членове на опозицията, лекари, аристокрация. Заедно с тях са и хиляди български земеделци, отказали да участват в колективизацията.

*Понастоящем на мястото на Обект 2 са останките от сгради от по-късен етап на лагера. Във видеото ще видите тях, както и виртуална възстановка на първоначалния изглед на сградите в обекта от края на 40-те и 50-те години.

Бараката на „хулиганите“ представлява обори за животни в близост до Обект 2. Taм, в началото на 1958 г., след голяма акция, предназначена да демонстрира силата на режима както пред вътрешните му врагове, така и пред неговите функционери, са откарани 1700 „хулигани“. Тоталитарният режим определя като такива младежи, които харесват западната музика, облекло и начин на живот. Сред въдворените в „хулиганския обект“ има и множество непълнолетни момчета и момичета под 18-годишна възраст.

*Във видеото ще видите актуалното състояние на „хулиганския обект“ заедно с виртуална възстановка на оригиналния изглед на бараките от 50-те години.

През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца. Остров Предела е определен за секретно гробище на затвора през 1954 г. Тук са погребвани и убитите и загиналите в Ловешкия лагер. Лагерният жаргон с трагична ирония назовава този остров „Шести обект“.

Историята на Белене не започва и свършва с лагера. Тук е природният парк „Персина”, който е дом на къдроглавия пеликан и още стотици други птици. На фона на залязващото слънце и порозовелия Дунав природният парк е магическа гледка.

Природният парк е обявен за защитена зона през 2000 г. и включва остров Персин, всички други български острови в тази част на Дунав, както и територии от Свищовско-Беленската низина. Паркът има територия от 217 км² и е изключително важен за опазването на биоразнообразието по Дунав.

Белене има вековна история. Античното селище вероятно възниква около края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр. От това време са и сведенията за съществуване на римска митница Димум. Името вероятно идва от тракийското племе „димензи“, населявало региона.

Между 1951 и 1953 г., без съд и присъда, без извършено престъпление тук са настанявани принудително жените в лагера „Белене“ – това е т. нар. IV обект. След този период жените са преместени на остров „Персин“, където са мъжете.

През 1951 г., около 2 години след създаването на лагера „Белене“, комунистическата власт забранява телата на загиналите лагеристи да се предават на близките им. До края на 1953 г. загиналите лагеристи са погребвани на остров Магареца, а след това - на остров Предела.