Резервирай тур
Местоположение на Белене
Град Белене се намира на брега на река Дунав, на 64 км в североизточна посока от областния център Плевен. Разстояния при пътуване с автомобил: София 220 км, Пловдив 350 км, Варна 275 км, Бургас 325 км, Русе 109 км. Места за хранене и настаняване в Белене можете да разгледате тук
Обекти, които Ви предлагаме да посетите в Белене
Избрахме най-важните и атрактивни според нас 10 места в Белене и на съседните острови. Те са отбелязани на картата в бяло. Можете да ги посетите както виртуално, като кликнете върху точките, така и на живо. Осем от обектите са свързани с историята на лагера „Белене”. Три - с местни забележителности. При натискане всяка от белите точки предоставя визуално привлекателна и обширна информация за обекта. Номерацията на обектите е тематична. Те могат да бъдат разгледани или посетени в различен ред.
Препоръки при посещение на живо
Можете да организирате сами посещението си. За островите обаче нашата препоръка е да се обърнете за помощ към местен гид. На остров Персин има действащ затвор и за да го посетите, се изисква разрешение от Министерство на правосъдието. Гидът ще уреди достъпа вместо Вас. Той ще организира за Вас и пътуване с лодки до други места на островите. За да заявите посещение с гид, е необходимо да резервирате тур.
Турове, които предлагаме
За Ваше удобство заедно с гидовете сме подготвили три тура и комбинации от тях, които включват почти всички обозначени места. Можете да изберете според това какви са интересите Ви и с колко време разполагате. Цената на посещението ще заплатите директно на Вашия гид. Фондация „Софийска платформа“ не получава никакви средства от Вашето посещение в Белене.
Кратък тур
Краткият тур ще ви заведе до основните места от историята на лагера „Белене“ (Обект 1, 2 и 3). Турът също така ще ви запознае с част от природния парк „Персина“ и неговото невероятно биоразнообразие, както и с построения през 1860 г. католически храм „Рождение на Блажена Дева Мария“. Продължителността на тура е около 2-2,5 часа. Той започва от Католическата църква, където има уреден паркинг и достъп до питейна вода. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени в краткия тур можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 35 лева на човек (за деца до 10 години е безплатно)
Дълъг тур
Дългият тур надгражда маршрута на краткия тур, като добавя две допълнителни дестинации – античната римска митница „Димум“ и т. нар. бараки на хулиганите от системата на лагера „Белене“. Продължителността на тура е около 3 до 4 часа. Той започва от Католическата църква, където има уреден паркинг и достъп до питейна вода. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени в дългия тур можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 40 лева на човек (за деца до 10 години е безплатно)
Воден тур
Водният тур ще ви даде възможност да обиколите с лодка част от дунавските острови около Белене. Турът включва островите Магареца и Персин, които са както част от природния парк „Персина“, така и от някогашния комунистически лагер. Продължителността на тура е около 1 до 2 часа. Той започва от плажа пред хотел „Престиж“. Посетители под 18 год. се допускат само с родител, настойник/попечител или учител. За да видите маршрута на картата по-горе, натиснете съответния бутон върху нея. Повече за местата, които са включени във водния тур, можете да научите, като натиснете върху белите точки на картата.
Цена: 130 лева на лодка (лодката побира до трима души, освен капитана)
Резервирай тур
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04. 1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана заедно и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. След
комунистическия преврат е разстрелян от Народния съд през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема
длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична
община.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
СТАРТ: Католическа църква „Рождение на блажена Дева Мария“/Светилище на Евгений Босилков
В Белене живее една от най-големите католически общности в България. Църквата е най-старата сграда в Белене – построена е през 1860 г. Тя служи и за светилище в памет на монсеньор Евгений Босилков – убит от комунистическата власт през 1952 г. заедно с отец Павел Джиджов, отец Камен Вичев и отец Йосеф Шишков.
Към преживяването
Обект 3 – Кравефермата
Лагеристите полагат тежък принудителен физически труд ежедневно.
На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.
Към преживяването
На това място в началото на 1952 г. са построени обори за волове и крави, известни като Обект 3. На други места из лагера пък се гледат свине, овце, кокошки. Животновъдството се е смятало за лека работа, в него са били ангажирани малко лагеристи с по-лек режим. Мнозинството лагеристи са работели в дърводобива, строежа на диги и други тежки физически дейности. Заради дефицита и лошото качество на инструментите – трудът е бил примитивен. Храната – оскъдна, продължителността на работния ден – до 15- 16 часа, а нормите за работа – силно завишени. Всичко това бързо довежда до пълно изтощение лагериста.
Обект 2 от лагера „Белене“ – най-запазената част (3D)
Обект 2 е един от двата лагерни обекта, заедно с Обект 1, които съществуват през всички периоди на лагера. Отдалечен е на 12 км на града и е обграден от блата. В най-пренаселените периоди там са настанени по няколко хиляди души. В Обект 2 са концентрирани „най-закоравелите врагове“ на режима - министри, генерали, членове на опозицията, лекари, аристокрация. Заедно с тях са и хиляди български земеделци, отказали да участват в колективизацията.
*Понастоящем на мястото на Обект 2 са останките от сгради от по-късен етап на лагера. Във видеото ще видите тях, както и виртуална възстановка на първоначалния изглед на сградите в обекта от края на 40-те и 50-те години.
Към преживяването
*Понастоящем на мястото на Обект 2 са останките от сгради от по-късен етап на лагера. Във видеото ще видите тях, както и виртуална възстановка на първоначалния изглед на сградите в обекта от края на 40-те и 50-те години.
Бараките на хулиганите (3D)
Бараката на „хулиганите“ представлява обори за животни в близост до Обект 2. Taм, в началото на 1958 г., след голяма акция, предназначена да демонстрира силата на режима както пред вътрешните му врагове, така и пред неговите функционери, са откарани 1700 „хулигани“. Тоталитарният режим определя като такива младежи, които харесват западната музика, облекло и начин на живот. Сред въдворените в „хулиганския обект“ има и множество непълнолетни момчета и момичета под 18-годишна възраст.
*Във видеото ще видите актуалното състояние на „хулиганския обект“ заедно с виртуална възстановка на оригиналния изглед на бараките от 50-те години.
Към преживяването
*Във видеото ще видите актуалното състояние на „хулиганския обект“ заедно с виртуална възстановка на оригиналния изглед на бараките от 50-те години.
Антична римска митница „Димум“
Белене има вековна история. Античното селище вероятно възниква около края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр. От това време са и сведенията за съществуване на римска митница Димум. Името вероятно идва от тракийското племе „димензи“, населявало региона.
Към преживяването