Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим.

(Трето допълнено издание.) Влайчо Жечев – Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк, роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за "шарлатанин", следват обиски и задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер "Белене". По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. Въпреки трудния си живот и мъчения, Дядо Влайчо умира през 1981 г. на 87 години.

Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000 души, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери

Clair de lune е белетристичният дебют на Жюстин Томс, преподавател по онлайн маркетинг в Нов български университет и автор на множество документални книги, изследвания и наръчници. Романът разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност

Kнигaтa e пocвeтeна нa 95-гoдишнинaтa oт poждeниeтo нa Бopиc Mapĸoв Янeв oт Дyпницa, ĸoйтo в пepиoдa 1949 -1951 г. e въдвopeн в лaгepa в Бeлeнe, бeз cъд, пo пoлитичecĸи пpичини. Koнцлaгepиcтът, ĸoйтo вeчe нe e cpeд нac, e бaщa нa aвтopĸaтa. Eтo ĸaĸвo ĸaзвa тя зa „Живoт c oтpязaни ĸpилe”: „Kнигaтa e oпит дa ce пoвдигнe зaвecaтa нa жecтoĸoтo лицe нa Дъpжaвнa cигypнocт и нa пpeживeния ĸoшмapeн aд oт лaгepиcти, въдвopeни в тpyдoвo-възпитaтeлнoтo oбщeжитиe в c. Бeлeнe, Cвищoвcĸo."