Тази книга е посветена на Трифон Силяновски (1923 – 2005) – композитор, пианист, музиколог, музикален философ и теолог. Преминал през комунистическите концентрационни лагери, преследван и репресиран, той доказа, че изборът на Истината се отплаща с това да я постигаш и да ѝ служиш дори при невъзможни условия.

Незабравим разказ за превратностите на историята в зловещите им, пародийно-гротескни форми, за вината и невъзможната любов, за разнопосочните пътища към спасението. Началните страници ни пренасят в дома за сираци в имението на красивата госпожица Моника по време на Втората световна война. Под нежните ѝ грижи, съпроводени от жертвени жестове за оцеляването им, нейните възпитаници, сред които е любимецът ѝ Вит, изживяват съзряването си. После историята ни понася към 50-те години и един женски трудововъзпитателен лагер – място на неистови физически и психически извращения, където като „фашистки развратници“ са въдворени Моника и любимото момиче на Вит. Лекар в лагера, Вит прилага изумителни методи, за да лекува травмите и душите им.

Кирил Шемков, адвентистки проповедник, през 1949 е въдворен в концлагера Белене и прекарва 7 години в него.

В мемоарите си авторът разказва важни подробности за комунистическата власт в Пиринския край след 9 септември 1944 г. и за режима в Сливенския и Шуменския затвори, както и за лагера „Белене”, в които престоява в периода 1950-1956 г.