Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е разделен между медицината, литературата и анархизма. Като лекар се дипломира през 1928 година и след десетина години практика на участъков лекар в Пазарджишките села, от 1940 г. работи като педиатър в Пловдив. Има над 100 публикации за български писатели и възрожденци. Сътрудничил е на анархистически издания. С анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Юруков загива през 1923 година, а Кантарев минава през десетки полицейски участъци и затвори преди и след 9 септември 1944 година. В книгата е направено психологическо изследване на преживяванията на затворника и портрет на представителите на властта.

Aпpил 2008-ма, за пъpви път в Белене. Знаем къде oтиваме: акo cъвpеменните бългаpи, ocoбенo пo-младите, cа чули нещo за Белене, тo е cвъpзанo пpеди вcичкo c кoмуниcтичеcкия кoнцлагеp и едва напocледък – c тoлкoва ocпopвания пpoект за атoмната електpoцентpала. Книгите, кoитo cме чели, и филмите, кoитo cме гледали, cа пpевъpнали за наc Белене в cимвoл на бългаpcкия кoмуниcтичеcки ГУЛAГ. Tъкмo заpади тoва иcкаме да гo пocетим. Oтиваме, за да cе запoзнаем c мяcтoтo, да cъбеpем cпoмени на xopа, кoитo cа pаcли кpай лагеpа или дopи cа pабoтили в негo, да pазгoваpяме c възpаcтни и млади и да cе oпитаме да pазбеpем дали и как тoва миналo пpиcъcтва в наcтoящетo на oбщнocтта – в пространството на гpада и в паметта на негoвите жители. Някoи oт xopата, чиитo pазкази cледват тук, мoже да cа cъглаcни c мен. Дpуги ще имат pезеpви. Tpети cъc cигуpнocт ще възpазят. Oт вcички тяx научиx нещo важнo: че миналoтo е твъpде cлoжнo, за да бъде pазказанo пpocтичкo. Нo твъpде важнo, за да не cе мълчи за негo. Oттук нататък те имат думата.

Христо Колев Велинов (15 февруари 1925 – 24 април 2010) с псевдоним Малкия е анархист, роден в с. Домлян. Учи и завършва гимназията в Карлово, където се включва в анархистическото движение и в борбата на анархистите, която те определят да е за „свобода, равенство, справедливост и нравственост“. След гимназията се записва в Педагогическото училище в Казанлък, но учи в него само 1 час и е изгонен като анархист. Той е сред най-младите делегати на Конференцията на ФАКБ в Княжево. Тогава, на 10 март 1945 година, е арестуван и задържан. Изпратен е концлагера в Белене. Активно участва във възстановяването на ФАКБ под името ФАБ, до края на живота си е активен журналист във в. „Свободна мисъл“.

В своите спомени авторът ни връща в ония тежки години след 1944 г., когато човешкия живот и гражданското достойнство нямаха стойност. Стотици хиляди хора преминаваха през затвори и лагери. Своите и на другарите си по съдба преживявания авторът описва непринудено, с оная лекота, с която се разказват незабравените някога неща – ежедневието в лагера, толкова ужасно, че не е било възможно да се подсилват черните краски.