[email protected]
Книги и филми за Белене и лагера
Тук ще намерите справка за книги и филми, посветени на Белене, лагера и режима. Списъкът включва документална, биографична, мемоарна и художествена литература на различни езици, документални и игрални филми. От тях можете да научите още, след като сте разговаряли с оцелелите от лагера и сте посетили Белене на живо или дигитално.
Натиснете бутон, за да се зареди съответният списък. Имате възможност да търсите и да подреждате книгите и филмите по различни признаци.
Всички книги
Книги за лагера
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
Заглавие
Дядо Влайчо. Феноментър от Коньово
Автор
Добри Дачев
Издателство, място, година
ПК "Жанет 45", Пловдив, 2023
Информация:
(Трето допълнено издание.)
Влайчо Жечев – Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк, роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско.
Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за "шарлатанин", следват обиски и задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров.
И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер "Белене". По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват.
Въпреки трудния си живот и мъчения, Дядо Влайчо умира през 1981 г. на 87 години.
Заглавие
Игра със смъртта, По острието на бръснача
Автор
Дянко Марков
Издателство, място, година
Ренесе, София, 2014
Информация:
Една изстрадана житейска истина, разказана от първо лице – истината за комунистическия терор през 50-те години. Преживян, надживян и обезсилен от силата на човешкия дух.
Заглавие
Живот с отрязани криле
Автор
Емилия Маркова
място, година
София, 2022
Информация:
Kнигaтa e пocвeтeна нa 95-гoдишнинaтa oт poждeниeтo нa Бopиc Mapĸoв Янeв oт Дyпницa, ĸoйтo в пepиoдa 1949 -1951 г. e въдвopeн в лaгepa в Бeлeнe, бeз cъд, пo пoлитичecĸи пpичини. Koнцлaгepиcтът, ĸoйтo вeчe нe e cpeд нac, e бaщa нa aвтopĸaтa. Eтo ĸaĸвo ĸaзвa тя зa „Живoт c oтpязaни ĸpилe”: „Kнигaтa e oпит дa ce пoвдигнe зaвecaтa нa жecтoĸoтo лицe нa Дъpжaвнa cигypнocт и нa пpeживeния ĸoшмapeн aд oт лaгepиcти, въдвopeни в тpyдoвo-възпитaтeлнoтo oбщeжитиe в c. Бeлeнe, Cвищoвcĸo."
Заглавие
Не спирай! Продължавай напред. Животът на Борис Марков
Автор
Емилия Маркова
година
2017
Информация:
„Не спирай! Продължавай напред!” описва живота на анархиста и концлагерист в Белене Борис Марков.
Заглавие
Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години на XX век в литературата на мюсюлманските общности.
Автор
Зейнеп Зафер, Вихрен Чернокожев
Издателство, място, година
Изток-Запад, София, 2015
Информация:
Антологията представя за пръв път пред българския читател една напълно непозната у нас, неиздавана и неизследвана трансгранична, транснационална антитоталитарна литература на травматичния опит. Малка част от избраните стихове, разкази, документални свидетелства и фолклорни текстове е публикувана на български език. Образци от старателно скриваните, премълчавани десетилетия наред памет и съзнание, опазени в художествената и документалната литература на мюсюлманските общности за срамния „възродителен процес“, най-после излизат на бял свят, за да разкажат високо и ясно своята истина за престъпленията на комунистическия режим в Народна република България. Насилствената асимилация през 70-те – 80-те години на ХХ в. спрямо помаците, ромите и турците в НРБ е престъпление срещу духовната същност на човека, срещу устоите на човешкото.Какво е човекът без най-своето – името?
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04. 1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана заедно и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен директор в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. След
комунистическия преврат е разстрелян от Народния съд през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема
длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична
община.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагер
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и затвор
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
