Цветана разказва как се включва в групите на анархистическите младежи като ученичка и скоро след това плаща със свободата си. Арестувана е на 16 декември 1948-ма и прекарва повече от 4 години в трудово-възпитателните общежития. След излизането си продължава да поддържа приятелски връзки със съидейниците си, но участва съзнателно, отговорно и честно в строителството на социализма. След Промяната отново се включва в извършилата се социална революция.

„Секретното дело за лагерите“ е ново издание на първата документална книга на Христо Христов и първата книга в поредицата „Памет“, посветена на 50 години от закриването на лагерите в България. През 1998 г. разследващият журналист получава безпрецедентен достъп до архива на секретното дело на прокуратурата за престъпленията на последните лагери на комунизма в България край Ловеч и Скравена. Изградена върху оцелели архиви, документи и свидетелските показания на вдъхновителите, извършителите на престъпленията в лагерите и оцелелите жертви, книгата за първи път разкрива редица неизвестни факти от една от най-черните страници в историята на България.

Много години спомените на Христо Колев бяха в ръкопис, но вече книгата е факт. След прочитането читателят не може да остане равнодушен към героичното минало на човек посветил и изстрадал целия си живот за каузата на анархизма. Ако „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов са една голяма ценност за всеки българин, то биографичните спомени на Христо К. Йорданов са същата ценност за всеки анархист.

„...по улиците убиват хора, започват арести. И още на 13 септември, въпреки че е непълнолетен, бива задържан в импровизиран арест във вътрешния двор на общината. Поводът е смехотворен: занесъл е вещите на бащата на обичаното от него момиче, попаднал в затвора, в резултат на което сам е прибран "за малка справка". (...) Принуден е да лежи по очи на пода, без да мърда, коленете го болят нетърпимо, в подземието цари пълен мрак. От време на време дежурният удря с приклада на пушката си по вратата и заплашва, че всички ще бъдат откарани на гробищата за разстрел. Стефан Власков свидетелства, че никога не ще забрави първия разпит, проведен от Бушмена (Георги Николов) – партизанин, с вдигнати на масата крака, който силно му напомня на враждебните и сурови герои от хитлеристкото пропагандно кино. Една сутрин Бушмена му съобщава, че го пускат, но да внимава в картинката – оттук насетне всяка негова крачка щяла да бъде следена. Оказва се, че „народната власт“ не си пилее думите напразно. През следващите години Стефан Власков е многократно задържан и бит в милицията.“…