Книги и филми за Белене и лагера
Тук ще намерите справка за книги и филми, посветени на Белене, лагера и режима. Списъкът включва документална, биографична, мемоарна и художествена литература на различни езици, документални и игрални филми. От тях можете да научите още, след като сте разговаряли с оцелелите от лагера и сте посетили Белене на живо или дигитално.
Натиснете бутон, за да се зареди съответният списък. Имате възможност да търсите и да подреждате книгите и филмите по различни признаци.
Всички книги
Книги за лагера
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
Заглавие
42 години в затвори и концлагери
Автор
Митев Борис
Издателство, място, година
Зограф, варна, 2005
Заглавие
Адски калейдоскоп. Спомени на затворника, Том 1 и 2
Автор
Константинов, Георги
Издателство, място, година
Шрапнел, София, 2006
Информация:
Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с
прякора Анархията), е български революционер анархист. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за
анархизма и за дейността на Държавна сигурност.
Роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България.
Завършва математика. На 19 години организира взривяването на
паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3
март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този
факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават
Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от
общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е
освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна
сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява
се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в
София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в
България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България,
журналист от в."Свободна мисъл", автор на редица анархистични
трудове, издател на "Шрапнел".
През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията
по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността
отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на
Национална служба "Сигурност" за терористична дейност от негова
страна.
Заглавие
Българският ГУЛАГ: Свидетели. Сборник от документални разкази за концлагерите в България
Автор
Бончева, Екатерина, Едвин Сугарев, Сви¬лен Пътов, Жан Соломон
Издателство, място, година
Демокрация, София, 1991
Информация:
ТВО означава „трудововъзпитателно общежитие". За методите на възпитание ще прочетете в тази книга. Уверявам ви, че няма да ви е леко. И не само заради ужасите, които ви причакват на всяка страница. А и заради страшния въпрос: ,,3ащо бе всичко това?" И заради още по-страшния: „В какъв свят живяхме досега всички ние?"
Отговорът е: „В лагера. В соц-конц-лагера". Телените мрежи, които ограждаха Народна република България, са същите, които ограждат човешкото безумие край Ловеч, на остров Персин, в лагерите Куциян, Богданов дол, Ножарево, Скравена и на още доста места. Концлагерите са просто концентрат на всичко онова, което характеризира действителността във все по-бившия ни социалистически лагер.
Заглавие
В името на човека: Един политзатворник на комунизма разказва
Автор
Галев Николай
Издателство, място, година
Огледало, София, 2005
Информация:
„В комунистическите затвори и концлагери се влизаше лесно - заради дреха, заради прическа, заради виц, заради музика, заради книга, даже заради усмивка. Излизането от комунистически затвор /ако е писано!/ с високо вдигната глава е житейският изпит на нашето поколение. Колко хора го издържаха…“ – Николай Галев
Заглавие
„В концлагера“ – стихове
Автор
Ковачев Йордан
Издателство, място, година
Д-во „Приятели на Й. К", Пловдив, 2005
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. През 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер „Щурчето“), където остава до април 1952 г.
След излизането си от лагерите е многократно разселвана. Цветана Джерманова почина през 2024 г. на 95 годишна възраст в родното си село.
Никола Даскалов
8 месеца в лагера в Белене
Провинение: син на областен директор в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив.
След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт.
Разстрелян е на 10.02.1945 г. Никола и майка му са изселени от София. По-късно Никола е изпратен в Белене.
Кольо Вутев
40 дни в лагера край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в село Торос. Въдворен е едва 18-годишен без съд и присъда в лагера край Ловеч, познат още като „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че по думите на самия Кольо, баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на т. нар. ТКЗС, а неговият дядо е бил кмет на селото. Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст през 2022 г.
Величко Велев
3 години в лагера в Белене
Провинение: земеделец, опозиционер
Величко Велев е роден на 18.03.1933 година в Бояна, София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор. Още като ученик, Величко подпомага активно горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е през април 1951 година и в продължение на 6 месеца е подлаган на системен побой, глад и тормоз в затвора. В много лошо физическо състояние, Величко Велев е изпратен в лагера „Белене“ без присъда през октомври 1951 година, където остава до септември 1953 година.