Милан Дренчев Лазаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е роден на 12 март 1917 година в село Винище, Северозападна България. Има завършено икономическо и юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. В началото на 1941 година, докато учи право, се включва в протестна акция на БЗНС „Пладне“ срещу присъединяването на България към Тристранния пакт, за което е изпратен в затвора. Освободен след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, при преминаването на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ в опозиция Дренчев се присъединява към него, заради което прекарва още 13 години в затвори и лагери. В края на 1989 година оглавява възстановения БЗНС „Никола Петков“, първоначално част от коалицията Съюз на демократичните сили. Милан Дренчев е участник в Кръглата маса през 1990 година. Той е емблематична фигура за БЗНС.

Иван Шаламанов се включва в редиците на ЗЕМС (младежки земеделски съюз). На по-късен етап се оформя като последователен николапетковист и това определя житейската му философия. През всичките години – в казармата, на фронта, в затвора той не изневерява на земеделската идея. Заради нея той прекарва почти 25 години по затворите. В книгата „Изпълних дълга си” увлекателно разказва за борбите и перипетиите в своя живот. Започва да я пише късно, но на един дъх успява да предаде атмосферата на неговите лични преживявания и чувства.

Книгата е посветена на паметта за принудителния труд в България – принуда, на която са били подлагани български граждани по времето на двата различни политически режима. Целта ѝ е да покаже как писмените, устните, визуалните и ритуалните форми на предаване на спомените формират колективни (комуникативни) памети и идентичности.

„Във вихъра на борбата“ е сборника с документални разкази и стихове, публикувани в Париж през 1979 г. от Никола П. Вълов (Бежански) (1930-1993), който е български земеделец. Завършва гимназия в Плевен, пише стихове и тренира бокс. Той е най-младият политически затворник измежду водачите на БЗНС „Никола Петков“. След като отлежава половината от присъдата си е амнистиран, но непрекъснато е следен и привикван от ДС. През 1974 г. емигрира в Италия, после се установява в Париж.