Александър Наков е един от най-дейните и почитани анархисти от „новото“ време. Ненавършил още 17 години се присъединява към анархистическото движение в разгара на Испанската революция. През 1990 г. е сред съучредителите на Федерацията на анархистите в България (ФАБ). За другарите и близките той е Сашо, неуморният бай Сашо, стожерът или просто дядо. Бай Сандо е лъч светлина, който пренася през поколенията надеждата за социална свобода. Със своята топла непринуденост печели сърцата на младите анархисти в България и по света.

Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията), е български революционер анархист. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност. Роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в."Свободна мисъл", автор на редица анархистични трудове, издател на "Шрапнел". През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба "Сигурност" за терористична дейност от негова страна.

Цветана разказва как се включва в групите на анархистическите младежи като ученичка и скоро след това плаща със свободата си. Арестувана е на 16 декември 1948-ма и прекарва повече от 4 години в трудово-възпитателните общежития. След излизането си продължава да поддържа приятелски връзки със съидейниците си, но участва съзнателно, отговорно и честно в строителството на социализма. След Промяната отново се включва в извършилата се социална революция.

Крум Хорозов е роден в с. Летница, Ловешко. Като студент е задържан и осъден на 20 години лишаване от свобода. Лежи 11 години до 1962 г. Свързва живота си завинаги с БЗНС през 1944 г. Става член на Земеделски младежки съюз. 20 години по-късно участва в заседанието на инициативния комитет за възстановяване на БЗНС „Н. Петков“. Като Народен представител в седмото Велико народно събрание през 1990 г. внася Закон за собствеността на земеделската земя. В периода 1990-2002 възстановява по памет скици и чертежи на лагера и затвора „Белене“, създава албум с илюстрации „Затворът Белене“.