Описва ловешкия лагер (функционирал 1959-1962 г.) – режима, убийствата, причините за закриването, последвалите репресии. Обвинителния акт на прокурор Татарчев и присъдата. Но не съдебната присъда, а тази на цялото ни общество. Един безпощаден роман, съдържащ фрагментарно и ужаса, и любовта по близките; политическия и социалния анализ. Мотивът за преследването на личността, която е устрем на индивидуална младост.

„Предизвестие за Ловеч“ на Васил Ю. Даскалов е книга за непокорния дух на Сашо Сладура, за репресиите на ДС, за ужаса на лагерите „Белене“ и „Ловеч“. Първа част от дилогията „Лагер на смъртта” и първият роман, който разказва за лагера край Ловеч.

Елисавета поп Антонова, известна като „зелената попадия”, е депутат от БЗНС „Никола Петков” в 6-то Велико Народно събрание (1946) от Габрово. В резултат на речта ѝ разгневени, народни представители от компартията правят опит да свалянето на Антонова от парламентарната трибуна. На 19 април 1947 г., в навечерието на Великден, организирана шайка напада „Зелената попадия” в черквата „Св. Богородица” в Габрово, като едва не я убива затова, че се обявява против отпускането на 1 млрд. лв. „в помощ на борците против фашизма”, което БРП (к) се опитва да прокара в бюджета… Въдворена е в лагера „Босна” след разтурянето на опозиция и ареста на депутатите земеделци. В резултат на нанесения ѝ побой тя не е в състояние да работи в лагера и е оставена на легло.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции. Познавач на много съвременни и древни езици. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу и др. „Напускайки концлагера „Богданов дол“ преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…“ – Владимир Свинтила