Георги Заркин е хвърлен в затвора едва 25-годишен за опит за преврат срещу тоталитарния режим. Романът „Чест“ е написан там, зад решетките. Ето защо съдържанието е пропито с копнежите и мечтите на един светъл дух, затворен в килия. „Чест“ е истината за една жестока действителност, която унижощава всичко прекрасно, където лицемерието и подлостта са верни спътници на силните на деня, а запазването на честта и достойнството е гибелно.

Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията), е български революционер анархист. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност. Роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в."Свободна мисъл", автор на редица анархистични трудове, издател на "Шрапнел". През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба "Сигурност" за терористична дейност от негова страна.

"Роден е на 15 май 1931 година в село Каравелово. Завършва в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Умира през 2017 г. От януари 1951 до декември 1960 г. е в затвора по политически причини. Настоявал е за разрешаване дейността на БЗНС ""Никола Петков"". През 1950 г. е принуден да се укрива заради участие във възстановяване на ЗМС, а следващата година е заловен и осъден на 15 години. За същата си дейност по-големите му 2 братя са осъдени на смърт и разстреляни в 1 ден. По онова време бащата излежава 5-годишна присъда на остров Белене. Почива в затвора. Третият му брат също е репресиран. В затвора Димитър Баталов често е малтретиран. При спешна нужда (спукан апендикс и последвала остра криза) около него се оказват 2 затворници лекари - д-р Петър Дертлиев и д-р Никола Грозев, които при полеви условия и подръчни средства му правят операция и го спасяват."