Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията), е български революционер анархист. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност. Роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в."Свободна мисъл", автор на редица анархистични трудове, издател на "Шрапнел". През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба "Сигурност" за терористична дейност от негова страна.

Книгата е посветена на паметта за принудителния труд в България – принуда, на която са били подлагани български граждани по времето на двата различни политически режима. Целта ѝ е да покаже как писмените, устните, визуалните и ритуалните форми на предаване на спомените формират колективни (комуникативни) памети и идентичности.

Трагичната история, преживяна от един осъден в процеса срещу евангелските пастори от 1948-1949 г. в София. Тази книга пастор Митко Матеев посвещава на младото поколение като лично свидетелство за преживения ужас по време на тоталитарната диктатура. Разказът е за лично преживяната от автора трагична история в процеса срещу евангелските пастори от 1948 – 1949 г.