Александър Наков е един от най-дейните и почитани анархисти от „новото“ време. Ненавършил още 17 години се присъединява към анархистическото движение в разгара на Испанската революция. През 1990 г. е сред съучредителите на Федерацията на анархистите в България (ФАБ). За другарите и близките той е Сашо, неуморният бай Сашо, стожерът или просто дядо. Бай Сандо е лъч светлина, който пренася през поколенията надеждата за социална свобода. Със своята топла непринуденост печели сърцата на младите анархисти в България и по света.

Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията), е български революционер анархист. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност. Роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в."Свободна мисъл", автор на редица анархистични трудове, издател на "Шрапнел". През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба "Сигурност" за терористична дейност от негова страна.

"Спомените на Денчо Знеполски не са написани от неговата ръка, но те са изречени от него, разказани са спонтанно по различни поводи. Магнетофонната лента в продължение на повече от 20 години е запечатала негови доклади на официални места, приветствени и съболезнователни слова, спомени пред студенти и трудови колективи, обикновени, но съдържателни разговори на трапеза или в градината, на което се дължи и известното разностилие в предлагания текст. Словото му най-често е непретенциозно, но пределно искрено - слово на честен и безхитростен човек. Споменатите имена са малко, а той държеше извънредно много на хората - явно, че е рисувал събитието със замах, с едри щрихи или пък е бързал, остава само да гадаем... Денчо беше истински трънчанин, с което твърде се гордееше." Мария Знеполска

Една уникална и неиздавана досега творба, описваща личната история на млад мъж преминал през ада на концлагера „Белене“.