"Спомените на Денчо Знеполски не са написани от неговата ръка, но те са изречени от него, разказани са спонтанно по различни поводи. Магнетофонната лента в продължение на повече от 20 години е запечатала негови доклади на официални места, приветствени и съболезнователни слова, спомени пред студенти и трудови колективи, обикновени, но съдържателни разговори на трапеза или в градината, на което се дължи и известното разностилие в предлагания текст. Словото му най-често е непретенциозно, но пределно искрено - слово на честен и безхитростен човек. Споменатите имена са малко, а той държеше извънредно много на хората - явно, че е рисувал събитието със замах, с едри щрихи или пък е бързал, остава само да гадаем... Денчо беше истински трънчанин, с което твърде се гордееше." Мария Знеполска

Дечко Драгиев не е само старателен регистратор на характери и събития. Получил великолепна езикова подготовка и богати литературни познания, той умее да задържи вниманието на читателя и да го поведе по сложните и стръмни пътеки на битието си. Сентенциите, които щедро споделя с нас, неизбежно ни настройват към този начин на мислене и търсене на аналогии. Още от първите страници личи, че е горял с огъня на високата нравственост, на пречистата любов към отечеството, на възвишените християнски добродетели.

"Роден е на 15 май 1931 година в село Каравелово. Завършва в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Умира през 2017 г. От януари 1951 до декември 1960 г. е в затвора по политически причини. Настоявал е за разрешаване дейността на БЗНС ""Никола Петков"". През 1950 г. е принуден да се укрива заради участие във възстановяване на ЗМС, а следващата година е заловен и осъден на 15 години. За същата си дейност по-големите му 2 братя са осъдени на смърт и разстреляни в 1 ден. По онова време бащата излежава 5-годишна присъда на остров Белене. Почива в затвора. Третият му брат също е репресиран. В затвора Димитър Баталов често е малтретиран. При спешна нужда (спукан апендикс и последвала остра криза) около него се оказват 2 затворници лекари - д-р Петър Дертлиев и д-р Никола Грозев, които при полеви условия и подръчни средства му правят операция и го спасяват."

Документалният роман "Идеалната жертва" от Димитър Пенчев се появи в България през юни 2011 г. Предговорът към книгата е от писателя Александър Томов, който я определя като "един уникален ръкопис", разкриващ същността на комунистическата тоталитарна власт в България, както и причините за дългия и мъчителен 20-годишен демократичен преход в страната. От млад земеделец, организирал тайни кръжоци, той се превръща в противник на ДС, с която формално сътрудничи, за да я изучи отвътре. През годините Пенчев преживява осъждане на смърт, затвор, опит за бягство и репресии, включително затвор в Белене. Благодарение на международна подкрепа през 1987 г. емигрира в Париж, но през 1990 г. се завръща и става депутат, отказвайки да подпише Конституцията. През 2007 г. е обявен за агент на ДС, но документите доказват неговата борба срещу системата. Книгата завършва с призив за преоценка на истината.

Незабравим разказ за превратностите на историята в зловещите им, пародийно-гротескни форми, за вината и невъзможната любов, за разнопосочните пътища към спасението. Началните страници ни пренасят в дома за сираци в имението на красивата госпожица Моника по време на Втората световна война. Под нежните ѝ грижи, съпроводени от жертвени жестове за оцеляването им, нейните възпитаници, сред които е любимецът ѝ Вит, изживяват съзряването си. После историята ни понася към 50-те години и един женски трудововъзпитателен лагер – място на неистови физически и психически извращения, където като „фашистки развратници“ са въдворени Моника и любимото момиче на Вит. Лекар в лагера, Вит прилага изумителни методи, за да лекува травмите и душите им.