"Спомените на Денчо Знеполски не са написани от неговата ръка, но те са изречени от него, разказани са спонтанно по различни поводи. Магнетофонната лента в продължение на повече от 20 години е запечатала негови доклади на официални места, приветствени и съболезнователни слова, спомени пред студенти и трудови колективи, обикновени, но съдържателни разговори на трапеза или в градината, на което се дължи и известното разностилие в предлагания текст. Словото му най-често е непретенциозно, но пределно искрено - слово на честен и безхитростен човек. Споменатите имена са малко, а той държеше извънредно много на хората - явно, че е рисувал събитието със замах, с едри щрихи или пък е бързал, остава само да гадаем... Денчо беше истински трънчанин, с което твърде се гордееше." Мария Знеполска

Светът на лагерите не е важен, понеже в него са страдали и умирали; светът на лагерите е важен, тъй като в него са живели. Тъй като тук човек в собствените си очи е превърнат в нещо тотално лишено от стойност; но съща така и защото самите надзиратели на тези хора са превърнати в тотално лишени от стойност в собствените си очи; а също и защото една страна, в която съществуват концентрационни лагери, е прогнила до мозъка на костите. Концентрационния свят е една неизбежна зараза и поради това той е най-голямото нещастие, което може да се случи.

Тази книга надхвърля рамките на една биография на християнско семейство от времето на комунистическата диктатура в България. Тя е правдиво описание на една жестока действителност, засегнала един цял народ и по-конкретно вярващите у нас.

Една уникална и неиздавана досега творба, описваща личната история на млад мъж преминал през ада на концлагера „Белене“.

Роден е на 26 януари 1934 г. в с.Главан, Старозагорско. През 1952 г. е пратен в затвор в Хасково по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж (ЗМС) в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е 2 пъти в лагер в Белене. Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител в "Софстрой". В периода 1966 - 1970 г. следва и завършва икономика в Свищов. В периода от 1975 до 1982 г. работи като главен счетоводител в завод "Ленин" в Николаево. През 1983 - 1990 г. работи като икономист в "ОПОСО", Стара Загора. През 1989 г. активно участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков". На 15 март същата година се обръща чрез радио "Свободна Европа" към министър-председателя Георги Атанасов с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за амнистиране на съдените по този закон. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991). От 1992 г. заема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС "Н. Петков".Той е сред първите, които публично се изказват за неблагополучията в управлението на СДС. През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов, и печели изборите на балотаж.